През 1856 г. в крайдунавския град Свищов четирима възрожденци създават първото българско читалище, поставяйки си няколко основни цели – да разкрият библиотека, да събират стари ръкописи, да подкрепят способни младежи да се образоват в чужбина, да подпомагат български книжовници да печатат своите трудове и преводи. Възникнала във времена на подчиненост в Османската империя, в основата на тази благородна инициатива стои мисията да буди и да просвещава.
Културната институция, каквато представлява читалището, съществува до ден-днешен, макар и през годините да променя своя облик и призвание. Безбройни са децата, докоснали се до изкуството и разширили своя кръгозор чрез книгите в библиотеките. Неизброими са и възрастните, откъснали се от тревогите и самотата благодарение на самодеен клуб по интереси. Как обаче оцелява читалището днес, когато епидемията от коронавирус се прицелва върху всичко и всеки от нас - понякога избирайки да нанесе фатален удар, а друг път “само” да оголи дълбок проблем?
“Трагично”, побира отговора в една дума Весела Йорданова, която заедно със съпруга си Йордан ръководи фолклорния танцов ансамбъл “Развитие” в Севлиево.
“Тези години, в които започвахме за две седмици и спирахме за два месеца, загубата на физическа форма се отрази изключително лошо на изпълнителите – продължава тя. – Неовладяването на материала също оказва влияние, тъй като намалява концертния ни репертоар. Имаме също отлив на деца – естествено е те да се отдръпнат, когато концертите ги няма. Тук трябва да споменем и фаталната загуба на трима колеги музиканти и на нашия вокалист. Това наложи да подновим състава на оркестъра и на вокалната група, да трансформираме целия репертоар, защото не можахме да намерим хора със същите музикални инструменти. Все още имаме какво да наваксваме заради тежките удари, които Covid-19 ни нанесе.”
Весела и Йордан Йорданови застават през 2005 г. начело на фолклорен ансамбъл с вече над 60-годишна история, утвърдена репутация и множество награди, а година по-късно създават и курс за традиционни български хора. Най-големия си успех постигат през 2016 г., когато представят България на Петата световната фолклориада в Мексико. По повод 60-ия юбилей пък получават наградата на Съюза на народните читалища за най-добър любителски ансамбъл.
“Преподаваме единствено и само характерни хора, които са доста различни от тези, които вървят по хоротеките – казва Йордан Йорданов. – Българският фолклор няма нужда от опростачване и изкривяване, защото ние сме получили в наследство едно огромно богатство. Предците ни не са създали хората само ей така за веселба. Повечето от нашите хора са свързани с някакъв ритуал, с някакъв празник, те са подчинени на нещо и се изпълняват в строго определено време и по строго определен начин.”
По повод 1 март – Денят на самодееца и на любителското художествено творчество, в севлиевското читалище “Развитие – 1870” по традиция ще се съберат няколко поколения възпитаници на фолклорния ансамбъл. 17 и 70-годишни отново ще се хванат ръка за ръка под звуците на българската музика, уверяват ни сегашните му ръководители. Но в навечерието на празника те не спестяват трудностите и реалната опасност читалището - този уникален обществено-културен феномен, скоро да отмре.
“За съжаление, заради недофинансиране читалищата станаха едва ли не символ на самодейност, т.е. на некачественост – казва Весела Йорданова. – Но децата започват своя досег с изкуствата именно в читалищата. Нашите служители пък застаряват, а младите, които искат да се занимават с преподаване, се отдръпват заради заплащането. Така че читалищата опустяват и откъм служители, и откъм самодейци. И ако държавата в лицето на Министерството на културата няма желание тази институция да бъде съхранена, нещата наистина отиват на закриване. Затова и нека политиците си отговорят на въпроса, как да опазим българската душевност, характер и национално самочувствие и дали начинът е като унищожим читалището.”
Снимки: chitalishte-razvitie.net
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..