Изследване на Алфа Рисърч от четвъртия ден на войната в Украйна показа сериозен спад на одобрението на  Владимир Путин в България, стигащо до 32%. Но с разгръщането на бойните действия, руската хибридна война навлезе в нова, още по-интензивна фаза, която неминуемо се отразява на обществените нагласи в страната. В момента прокремълски „опорки“ се вихрят с невиждана сила в социалните ни медии. „В България силно доминиращ е Фейсбук и основните руски тези се разпространяват най-вече там“ – твърди Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него у нас има голямо количество сайтове, които разпространяват руски опорни точки и фалшиви новини, а това е свързано с руски бюджети. Но има ли механизми, чрез които да се проследи това финансиране?

„Един от проблемите е, че това трябва някак си да го кажат българските институции, които се занимават точно с въпроса за чуждите финансиранияи би трябвало да изпълняват и функции на контраразузнавателни институции. За съжаление до момента не съм видял това да се прави. Защо ли? Смята се, че този тип институции също са инфилтрирани от руски канали. Другата причина, според мен, е свързана с компетентността. За съжаление нивото на капацитет на българските контраразузнавателни институции е много спорно“- казва Безлов.

Покрай инвазията в Украйна зачестиха антинатовските и антиевропейските призиви в българските социални медии. Според експерти, в условие на война, тези настроения имат пряко отношение към националната ни сигурност. „Част от проблема е, че партньорите ни в НАТО и в ЕС гледат на България като на слабо звено - като на сериозен проблем за тяхната сигурност, включително и по отношение на изтичане на военна информация при една по-тежка, по-рискова ситуация. Така че проблемът с доверието в страната ни също е много сериозен“ – посочва Тихомир Безлов.

Основният инструмент, който се използва в държавите с развита демокрация, е да се ограничават публикациите с невярно съдържание в социалните мрежи.Но за разлика от Западна Европа и САЩ,  в България  няма институция и съответно инструменти за борба с този тип дезинформация и пропаганда.  Най-влиятелните платформи като Фейсбук и YouTube до момента почти не отделят ресурси за България. Причината е, че пазарът е много малък и няма български упълномощени институции, с които те да си сътрудничат. Според Безлов обаче, този проблем има решение:

„От страна на институциите, включително с помощта на корпорациите-собственици на големите социални мрежи, трябва да се разработят български инструменти за показване на фалшивите новини и манипулацията на фактите. Но това е много голямо усилие. В момента противодействието на руската пропаганда се случва по един спонтанен, чисто човешки начин, т.е. хората виждат кадри от разрушаване на градове с хиляди убити и реагират.“

Според Тихомир Безлов в България има много примери на публични личности, в т.ч. и на популярни политици, които използват Фейсбук профилите си, за да публикуват руските тези. От своя страна руските източници задават определено съдържание, което впоследствие се разпространява в социалните мрежи чрез тролове, чрез български медии, различни нашенски Фейсбук групи и пр.В мрежата масово се подвизават и т.нар. „полезни идиоти“. „Но за разлика от „агентите на влияние“, които получават някакво финансиране, с цел да повлияят на общественото мнение в полза на Русия, за въпросните интернет разпространители няма нужда да харчите бюджет, те работят заради собствените си убеждения“- казва анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията.

Снимки: Pixabay, БГНЕС, архив