„Може би мнозина не знаят името на тоя извънредно даровит млад човек, отгледан в оскъдица от баща овчар. Но ще минат години и всички ще почувстваме цената на златото, което той носеше в душата си.”
Сирак Скитник за Иван Милев, в. „Слово”, 1927 г.
За първи път чуждестранна публика ще има възможност да се изправи очи в очи с творчеството на един от големите български художници – Иван Милев, казва за Радио България директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров. Благодарение на усилията на неговия екип и в сътрудничество с Българския културен институт в Рим от 17 март до 29 април галерия „България“ в италианската столица става дом на 20 произведения на Иван Милев (1897-1927).
„Изложбата е важна за нашата памет и за представянето на големите български творци по целия свят. Защото това са личности, които ни дават възможност да се гордеем, че сме българи. Иван Милев е знаков художник не само за българската, но и за европейската култура“ – посочва директорът на Българския културен институт в Рим Жана Яковлева.
Експозицията във Вечния град е посветена на 125 години от рождението на автора, известен като един от създателите на българския сецесион. Израснал в бедно семейство на потомствен овчар и неука, но с усет към красивото домакиня, Иван Милев прекъсва семейната традиция и се отдава на изкуството. Случва се по време на война. Малко преди да завърши средното си образование, през есента на 1916 година, той е мобилизиран като военен художник по време на Първата световна война. Периодът от две години на фронта оказва сериозно влияние в творчеството му, но не го отказва от рисуването. Специалистите определят Иван Милев като един от големите майстори на темперната и акварелната техника в българското изобразително изкуство. И изтъкват извънредно самобитния му стил, повлиян от европейските тенденции от първите десетилетия на 20 век, но дълбоко свързан с народните традиции и иконописта. Често съзират влияние на Густав Климт и Василий Кандински в работите му.
За съжаление времето, което му е отредено се оказва твърде малко. Дългите години на беден и труден живот се отразяват пагубно на здравето му и на 25 януари 1927 г. в София Иван Милев умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет години. Днес образът на художника е поставен върху банкнотата от пет лева.
„Иван Милев е роден и израснал в Казанлък и Художествената галерия на града опазва най-големия масив от произведения на автора, които след смъртта му са дарени от неговата майка и брат му. В Казанлък се съхранява и една от най-емблематичните творби на Милев – „Ахинора“ във варианта й от 1925 година, която той лично дарява на галерията през 1926 година, няколко месеца преди своята кончина. Тази творба за първи път излиза изобщо от страната ни и гостува в Рим – разказва д-р Пламен Петров. – Ето, сега влизам в Музея за модерно изкуство в Рим, където тече изложба на Густав Климт, която дава възможност двамата художници да бъдат в един град. Безспорен факт е, че виенската художествена школа е оказала влияние върху българското изкуство от началото на 20-те години на ХХ век. Творчеството на Милев е доказателство за това.“
Всички произведения, които гостуват в Рим са част от колекцията на Художествената галерия в Казанлък, която, по думите на д-р Пламен Петров, е горд собственик и на най-голямото парче от документалния архив на художника.
А докато това се случи, галерията в Казанлък ще представи на 19 март голям каталог с всички над 120 произведения, които съхранява фондът й.
И ако в този момент някой се запита, дали в дни като днешните имаме нужда, време и енергия да гледаме изкуство, Жана Яковлева е категорична:
„Ние живеем в много тежка ситуация. Може би за моето поколение, което е слушало разговорите на своите родители, баби и дядовци за страшните моменти от Втората световна война, нещата от една разказана ужасна история започват да се превръщат в реалност. Не мога да си представя какво е за младите хора, които не знаят за какво става дума. Въпросът е, че в тези моменти трябва да се опитаме по някакъв начин да съхраним изкуството и с него да разкажем и да покажем това, което изпитваме. Защото болката е твърде голяма от последните години, в които живеем. От загубените приятели, от пандемията и от това, което се случва сега. Трябва да има моменти, в които да можем да си дадем сили, да си спомним, че светът е един и колкото и да е страшен ние трябва да намерим начин да продължим напред, да покажем любовта, да намерим смисъла на живота. Светът има нужда от памет, а когато има памет – такива неща не се случват. Може би забравихме, че трябва да се обръщаме назад. Забравихме, че трябва да поглеждаме в миналото, за да може да имаме настояще и бъдеще!“
Снимки: Български Културен Институт в Рим, Художествена галерия - Казанлък, архив
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
С изложба “Занаятчиите на София”, посветена на движимото културно наследство, ще завърши цикълът “Невидимата София” за настоящата година. Експозицията ще бъде открита днес в пространството на обновените Централни хали в столицата. “ През 2025 г. ще..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова,..