Читалища, индивидуални участници и пенсионерски клубове от 62 населени места в България се включиха в онлайн-конкурса „Шарени чорапье“, организиран по случай 100 години от създаването на читалище „Крюгер Николов – 1922“ в с. Пещера, област Перник, Западна България. Идеята на организаторите бе да се представят автентични чорапи от цялата страна.
От цялото богатство от елементи на традиционния костюм чорапите са избрани не случайно: те са пъстра част от народната носия и във всеки чорап, както и в българската шевица, е закодирана символика. Какво е характерно за чорапите от различните фолклорни области на България?
„От богатата колекция снимки, която ми беше изпратена, се вижда, че преобладават флоралните мотиви – основно рози и геометричните фигури – разказва Стоян Стоянов, секретар на читалището. – Флоралните са в чорапите от Родопите, Търговищко, Разградско, Гоцеделчевско. Геометричните – предимно от Плевенско, Пернишко, Пазарджишко. Има и други образци, които ми направиха впечатление – чорапи с мъниста, с огромни преплетени мотиви на геометрични фигури, с бродирани пеперуди, животни и растения.“
Най-старите чорапи, показани в конкурса, са от село Алино, Софийска област – на цели 120 години, други са на повече от 100. Шарките, мотивите и цветовете впечатляват с пъстротата си. Това също не е случайно: повечето изпратени снимки са на празнични чорапи.
„Това са чорапи, които са използвани по време на сватби и събори, затова хората са ги пазили. Обикновеният ежедневен чорап най-често е черен при жените и бял при младите мъже – обяснява г-н Стоянов. – В моето село Пещера, например, чорапите за млади мъже са били бели, за възрастните – сиви или черни, докато при младите жени са в по-ярки цветове, а при възрастните – по-тъмни.“
През годините шарките се запазват, но се променят цветовете. Освен вълнените се появяват чорапи от други материи, а багрилата, с които е боядисвана вълната навремето, стават по-ярки. Чувството за естетика кара българката умело да съчетава елементите на чорапите с останалите части на традиционното облекло.
„Трябвало е да имат нещо общо с носията, защото хармонията е важна. Не може да се облече носия в червено, а да се сложи, примерно, чорап в жълто или друг цвят – казва събеседникът ни. – Имало е синхрон между цвета на носията и цвета на чорапа, но това е било строго индивидуално за всяка жена, която е носила костюма.“
Стоян Стоянов се надява конкурсът „Шарени чорапье“ да стане ежегоден, за да може хората да издирят и покажат още впечатляващи образци. Самият той притежава богата колекция от чорапи от родното си село. Каква информация е закодирана в тях като част от традиционното облекло?
„В село Пещера има няколко вида чорапи. Едните се наричат „кръстците“. Шарките са във формата на буквата „Х“, наподобяваща подреждането на кръстците по време на жътва. Те са подарък от майката на дъщерята за в бъдеще, когато тя ще стане невеста, като символ на плодовитост. Другият вид са „свекървените очи“ – с изобразени елементи от цветя. Тях свекървата дава на снаха си по време на сватбата. Третите са „зуниците“ – шарени чорапи с цветовете на дъгата, а четвъртият вид са пошиваните чорапи – основно червени, върху които са избродирани цветя и животни. В тях е закодирано пречистване от лошото, за да ги носи жената със здраве и късмет.“
На неповторимото богатство от традиционни български чорапи можете да се насладите тук.
Снимките са предоставени от организаторите
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...
Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..
От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..