„Елате и преценете сами дали и какво ще ви хареса от България, но не се влияйте от чутото или прочетено за страната ни“ – такъв съвет към чужденците дава един виетнамец, израснал в България и превърнал се в гражданин на света.
Името му е Ву Нгуен, роден във Виетнам, но 11-годишен пристига в България със семейството си. Детството и юношеството му минават в Бургас и София, а след като завършва гимназия, заминава за САЩ. Учи бизнес и компютърни науки, но скоро се преориентира към живопис, а накрая завършва журналистика. Започва работа като графичен редактор за „Ню Йорк таймс“, по-късно помага в разработването на нова уеб платформа на американския телевизионни канал - Ен Би Си. По време на следването в Северна Каролина Ву среща бъдещата си съпруга - българката Ралица, програмист в „Майкрософт“. Решението да се завърнат в България двамата вземат спонтанно през 2013 година.
„Животът ни в Америка беше изпълнен с работа, прекарвахме в офисите си по 12-13 часа на ден. Изградихме успешни кариери, но нямахме време да се зарадваме на постиженията си и спокойствието да ги осъзнаем“, казва днес Ву Нгуен.
По-спокойният начин на живот у нас, близостта до семействата им, както и вкусната българска кухня са основните мотиви, които накланят везните и те се преместват за постоянно в родината ни.
Първата бизнес идея, която развиват у нас, е свързана с онлайн платформа за финансово образование. Причината – наблюденията на Ву Нгуен върху потребителските навици на българите и недостатъчното умение да спестяват и преценяват разумно своите разходи.
„Разбира се, това не важи само за българите, а за целия западен свят – признава в интервю за Радио България виетнамецът. – От дълги години живеем в мир и спокойствие, а хората са свикнали, че някой някъде там винаги ще може да ги спаси. Едва около 4% от заплатите на хората се използват за спестяване, сочат данни от проучване в САЩ. Докато в Китай, този процент стига до 40. От малък съм възпитан да не купувам нещо, което няма да използвам. Винаги трябва да мислим за спестена сума, която може да ни спаси в трудни и несигурни времена“.
Настоящият момент е категорично доказателство за това. Мина почти месец от началото на инвазията на Русия в Украйна и това преобърна изцяло установения след Втората световна война световен ред. Дълготрайният ѝ ефект върху всички сфери на европейската икономика и начин на живот все още е непредвидим, но в България тя вече оказа сериозно влияние върху цените на редица стоки в магазинната мрежа.Паническото презапасяване с най-необходимото, породено от страха, че ще се превърне в дефицит, не е удачна реакция в подобен момент – убеден е Ву Нгуен:
„Не мисля, че трябва да се паникьосваме и запасяваме с много неща. Нормално е цените да вървят нагоре в кризисна ситуация, в каквато се намираме. Според мен обаче, именно сега е времето хората да се лишат от разходи, които не са им нужни. Важно е да пазаруваме толкова неща, колкото биха ни стигнали за максимум един месец.“
Много по-добре е спестените средства да бъдат вложени в дълготрайни активи, които носят някаква доходност.
„Много са възможностите да инвестирате свои спестявания. Разбира се, най-добре е да не бъде в биткойни, тъй като пазарът им не е място за всеки. Има обаче много различни фондове, софтуерни или биотехнологични фирми, или пък компании за застраховки. Оттам нататък следва навикът, че всеки месец, човек отделя някакъв процент от заплатата. След 6 месеца, година или няколко, той ще може да изтегли събралата се за това време сума. Като цяло обаче, никой не бърза да го стори, а пази тези средства за крайни случаи.“
Ву Нгуен очевидно е от хората, които обичат да планират, но и с хъс да реализират нови идеи. Така се впуска и във второто си начинание – собствен ресторант, в който няколко години се посвещава на страстта си към готвенето. Днес обаче пак гледа към старт-ъп компаниите и IT-сферата. Актуалният проект, по който работи, отново е свързан със спестовността и по-скоро с възможността, наетите офис площи да се използват по най-ефективен начин и с по-малко разходи.
Снимки: личен архив
Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..
Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..