В България много църкви били превърнати в джамии по време на Османското владичество. В хасковското село Узунджово обаче, сме свидетели на обратното – джамия е превърната в църква. Днес храмът „Успение Богородично“ е най-голямата селска църква в България. Някога в двора й се провеждал легендарният Узунджовски панаир, чиято слава достигала до Близкия Изток и Северна Африка.
В продължение на повече от два века, всяка есен село Узунджово се превръщало в главозамайващо пъстро и шумно средище на близки и далечни култури. Търговци от всякакви раси хвалели гръмогласно стоката си, докарана от хиляди километри, а купувачите ожесточено се пазарели за най-изгодната цена. Тук се сключвали сериозни сделки между корпорации и големи земеделци от цяла Европа. Но хората идвали и за да се забавляват. Циркаджии, екзотични животни и артисти привличали превъзбудени зрители от всички краища на Империята. Тържището се провеждало край днешния храм „Успение Богородично“, който навремето бил джамия.Предполага се, че панаирът бил създаден през 1593 година от великия везир Синан паша. Веднъж той минал през селото и като видял равна ливада край руините на стар християнски храм, решил, че това е идеалното място за изграждане на голям хан, където търговци и пътешественици, движещи се по т.нар. Цариградски път, да пренощуват, научаваме от Митра Тодорова, гл. специалист в Туристическия информационен център – Хасково.
„Тогава той заповядва на това място да се изгради голям керван сарай, като гостоприемница, който е с места за над 2000 човека за нощувка, с 80 огнища, с конюшня за над 1000 коня, с часовникова кула. Върху руините на старата църква, Синан паша издига една голяма джамия и решава, че това е подходящо място за тържище, на което да се предлагат стоки от цяла Европа и от Изтока. Узунджовският панаир се разраства и през най-добрите си години, към края на XVIII и началото на XIX век, всяка есен той посреща по 150 хиляди души от цял свят“ – разказва Митра Тодорова.
На панаира можело да откриете от пиле мляко. Тук българските розопроизводители спазарявали реколтата си от розово масло. Гайтанджии, кожари, ножари, абаджии и пр. предлагали на едро продукцията си на клиенти от далечни земи.Персийците пък продавали пъстри шалове и килими, англичаните – подправки и бои, италианците – стъклария и копринени платове, руснаците – скъпи кожи и книги и т.н. Освен това всеки град или област си имал своя чаршия в рамките на панаира, където, наред с добитъка, се продавали и … роби. И още:
„Там се сключвали най-големите сделки между отделните държави за износ на жито, на кожи и пр., т.е. всичко което било търсено и което са можели да обменят държавите една с друга – разказва Митра Тодорова. – Това е било и своего рода трудова борса, защото например там училищата са „спазарявали“ даскалите си за учебната година. Всичко се е продавало на Узунджовския панаир, включително и оръжие. През 1871-а и после през 1872 г., самият Васил Левски е ходил там тайно, за да купува оръжие за предстоящото въстание.“
Какво е останало от някогашното търговско чудо в тази част на Европа? Почти нищо, освен някогашната джамия превърната по-късно в църква. Но още когато е строена, в нея били вплетени символи на различни религии. „Вероятно с цел, посетителите да могат да се отбиват, за да се молят на своя Бог“ – разказва Митра Тодорова.
През 70-те години на ХІХ век в Османската империя активно се изграждат удобни ж.п. линии, засилва се и ролята на морските пристанища и търговските кораби. Постепенно Узунджовският панаир запада. За последно, той се провел през 1876 г. Счита се, че някогашното тържище е предшественик на Пловдивския международен панаир, създаден след Освобождението от младата българска държава.
Наскоро община Хасково подреди в двора на църквата информационна експозиция, посветена на уникалното тържище, с идеята да възкреси спомена за времето, когато Узунджово било водещ търговски център на Балканите. През месец септември т.г. се планира и 3-дневна възстановка на някогашния панаир, който продължавал 40 дни и разнасял славата на малкото родопско село навред по света.
Снимки: Венета Николова, ТИЦ Хасково
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
С тържествени богослужения Православната ни църква отбелязва Рождество Христово. Празничните богослужения започнаха още на Бъдни вечер с тържествено бдение. Стотици миряни се събраха в катедралата "Свети Александър Невски" в София, където патриарх..
Тази година празникът Рождество Христово за Българската източноправославна епархия в Съединените щати, Канада и Австралия е особено вълнуващ! Сбъднаха се дългогодишните молитви на митрополит Йосиф да има свой викариен епископ. Негов предишен викарий..
Бъдни вечер е един от тези тихи семейни празници, изпълнен с надежда за дните, които предстоят. На границата между миналото и настоящето православните..
Тази година празникът Рождество Христово за Българската източноправославна епархия в Съединените щати, Канада и Австралия е особено вълнуващ! Сбъднаха..
Пред прага на светлото Рождество Христово – Бъдни вечер, Негово Светейшество патриарх Даниил Български и митрополит Софийски отправи своето обръщение..