След две години на ограничения и забрани около пандемията, протестиращи, гневни или притихнали пред ужасяващите новини за войната в Украйна, днес повече от всякога имаме необходимост от духовните си устои. И сякаш повече от всякога осъзнаваме колко сме свързани всички, независимо в коя точка на планетата се намираме, какъв е статусът ни в обществото, дали сме вярващи или атеисти. Така са „оцветени“ нашите празници през последните години, така отбелязваме и Благовещение – деня, в който Архангел Гавраил благовестил на Дева Мария, че ще роди Спасителя.
Този празник се нарежда сред най-светлите дати и се почита от всички основни християнски деноминации. Приема се и като ден на майката и майчинството. Благовещение е още един повод да разтворим сърцата си и да покажем съпричастност към децата без родители, към страдащите и бедните, към хората, принудени да напуснат родината си. В българските православни храмове на този ден по традиция звучат песнопения в прослава на пресветата Дева Мария. С възхвала, благодарност и поклон към Божията майка, се отправят молитви за спасение, за избавление от „всякакви съвети на лукавия“, за здраве и благоденствие, мир и любов между човеците.
В нашия фолклорен календар празникът се нарича Благовец, посветен е на пролетта, с нейната пречистваща, възраждаща и непобедима сила да възцари новото начало. Всички знаем поверието, че на този ден кукувицата съобщава за идването на пролетта, че всеки трябва да е сит и да има пара в джоба си, защото е важно „как ще те закука кукувицата“.
Народът ни вярвал, че на Благовец мечката се събужда от зимния си сън, за пръв път плъзват и змиите. И до днес в някои селища (а те стават все повече) се пресъздава обредното обикаляне на къщата и двора. Участниците са предимно жени и деца, които тракат с всякакви метални предмети и плашат влечуги и вредители: “Бягайте змии и гущери, да дойде Благовец!“. Или: „Бягайте мишки, смоци, змии, нек’ ни дойде благо жито!“ Прието е рано сутринта на Благовец да се изхвърлят навън боклуците, събрани от пролетното почистване. Пали се огън, който прескачат всички, като се стараят добре да опушат босите си крака – вярва се, че това предпазва от змийски ухапвания през лятото. Иманярите също са замесени в празника. Казват, че на този ден заровените съкровища излъчват син пламък. Това е повод за много шеги с търсачите на съкровища. Отново на Благовец пчеларите пускат пчелите, за да е сладък (благ) медът. А на трапезата трябва да има риба, обредна пита и мед.
Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой и др.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..