Повечето българи поднасят на великденската си трапеза ястие с агнешко месо. Дали обаче пазарът ще може и през тази година да им го осигури и на каква цена? Въпросът вълнува както потребителите, така и животинските производители.

Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, фермерите ще успеят да задоволят изискванията на пазара. “Похвално е, че повечето от агнетата се пазаруват директно от фермите, защото късите вериги на доставка задоволяват и двете страни”, отбелязва той.

Не така оптимистичен обаче е Красимир Бурмов, който отглежда в стопанството си 900 овце и има 500 готови за продажба агнета.

“В България животни няма – категоричен е фермерът. – През последните няколко години правителството говореше само празни приказки за приоритети, за подпомагане в животновъдството. Но истината е, че докато преди разполагахме с 11-12 млн. овце, в момента са останали около половин милион. А това означава, че колкото и да се напрягаме, ще ни бъде много трудно да задоволим нуждите на вътрешния пазар и липсващото ще трябва да дойде някъде отвън. Ако сравним бройката на овцете с тази на българите, ще излязат смешни цифри – ние можем да произведем едва по 150-200 гр агнешко месо на глава от населението.”

Петдесет процента по-високи цени или 22,00-25,00 лв. за килограм – толкова трябва да струва агнешкото месо в магазините, за да оцелеят производителите, смята Красимир Бурмов. Само дето в началото на кампанията, когато пазарът се е насочил към българските производители, една от големите търговски вериги вкарва огромни количества евтино месо от Северна Македония.

“Първата причина е, че агнешкото влиза без мито – обяснява Симеон Караколев. – Освен това в Северна Македония животните все още се изхранват с трупно брашно (от изгорени животни), заместващо скъпите фуражи, докато у нас и в целия Европейски съюз това не е разрешено. Излиза, че заради печалбата от 200 хил. лв., която търговската верига ще реализира, сривайки цената, ще бъде ликвидиран трудът на хиляди стопани. Затова и предложих на земеделското министерство направо да субсидира веригата с тази сума, за да няма повече подобни драми. А и да не забравяме, че близо до нас се води война и все повече се говори за продоволствена сигурност. Но ако по този начин се грижим за населението, това е много погрешно.”

За да са сигурни в избора си на качествено агнешко, потребителите трябва да следят печата върху месото, съдържащ кланицата и кода на държавата. Ако печатът е син, това означава, че продуктът е произведен в България, а ако идва от чужбина, печатът е червен.

“Думата, която казвам, е печат, а не просто мацаница, петно”, подчертава Симеон Караколев. Той припомня и че Българската агенция по безопасност на храните е контролният орган, чийто ангажимент е да следи дали са спазени изискванията по вноса и предлагането на агнешко месо.

“Хората, които нямат възможност да отидат на село или до някоя ферма и в магазина са поставени пред дилемата какво да изберат, нека не се подвеждат от 3,00-4,00 лв. разлика в цената на агнешкото месо – съветва Симеон Караколев. – Нека изберат българското, защото по този начин ще подкрепят родното производство. И да не забравят, че синият печат е гаранция за произход и добито у нас месо.”

Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на Веселина Миланова, БНР“Хоризонт”/

Снимки: БГНЕС-архив