Езика на престилките разкрива изложба в Пловдив

Бита, душевността и културата на българите от началото на XIX до 30-те год. на ХХ в. показва Регионалният етнографски музей в Пловдив. Посетителите на изложбата „Престилката – символ и апотропей“ могат да се насладят на великолепни образци на носии, ризи, престилки и чорапи от различни краища на България, събирани в продължение на 20 години от проф. Юлия Дилова и дарени на музея от нейната дъщеря.

„Колекцията е интересна, защото в нея почти не присъстват елементи на мъжкото облекло. Тя е насочена само към женската част от обществото – разказва Грозделина Георгиева от РЕМ-Пловдив. – Дрехите, които е изработвала българката, защитават тялото, а символите, които допълнително са втъкавани или изшивани върху тях, служат за предпазване от зли очи. Дрехата е своеобразен цялостен апотропей за човека, който я носи. Българите са се страхували от урочасване, затова взимат много предпазни мерки. В някои региони на България върхът и петата на чорапите са оцветявани в апотропейни цветове – червено или зелено. Шарките по полите, ръкавите и пазвата на ризите също имат предпазваща сила. Престилките и пафтите пазят кръста и детеродните органи, а украшенията за глава защитават фонтанелата, която се е смятала за най-слабото място на човека.“

Целият живот на проф. Юлия Дилова е свързан с проблемите на жените и техните права. Била е експерт към ООН по проблеми на информационните системи, гост-професор в Станфордския университет, преподавател по икономика, стандартизация и електронни системи. Връщайки се в България, решава да съхрани първичната красота на дрехите на българката за поколенията.

Колекцията съдържа около 540 експоната, като над 200 са престилките от всички етнографски области на България.Защо този елемент от костюма на българката е толкова важен?

Грозделина Георгиева за престилките като уникални картини на българската душевност

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Защото без него не може – отговаря Грозделина Георгиева. – Само в шопския регион костюмът може да съществува без престилка, но в ежедневието. На празници и важни събития задължително се слага престилка. Тя е елементът, който първо се вижда в костюма и е най-ярката част от него. В народната култура се възприема, че престилката, сложена отпред, предпазва женската утроба, а когато е съчетана с пояс и пафти, особено в сватбения ден, се смята, че е направен пълен кръг на защита на женското тяло. Защото най-важно за жената в народната култура е да се задоми и продължи рода.“

Престилката е белег за етническа принадлежност и възраст, има социална и обредна функция. Една се носи в делник, а друга – на празник.

„В различните възрасти се носят различни престилки с различни знаци по тях. Престилките на по-младите жени и невестинските са изключително ярки и пъстри. Престилката на възрастната жена е в по-тъмни тонове и с много по-малко символи върху нея, защото вече няма роля да защитава тази жена, която е изпълнила житейските си функции. Престилката е безписменият език на българката, знаковият език, който тя слага върху себе си.“

Паралелно с изложбата е издаден луксозен каталог „С любов към изтъканото“ на български и английски език. Фотограф е Чавдар Стойчев, а носиите са представени сред невероятни екстериори на село Долен в Югозападна България, където е живяла и събирала колекцията си проф. Дилова.

„Каталогът е един от най-красивите, които музеят ни е издавал. В него могат да се видят всички носии от колекцията на проф. Дилова, както и отделни екземпляри, които не е успяла да събере като пълен комплект – уточнява Грозделина Георгиева. – Но те са представени в каталога, защото целта е да се покаже страстта и оценката на един човек, който не е пряко свързан с историята и фолклора, но 20 години от живота си отделя на това да покаже женската красота чрез творчеството на безименния народен гений.“

Снимки: РЕМ-Пловдив