Историческият музей във Велинград притежава най-голямата колекция и експозиция на писани яйца в България. Огромна заслуга в запазването на тази традиция има Мария Малчева, която не само е съхранила, но е издирила и спасила от забрава модели отпреди 70 и повече години.
Самобитната художничка е родена на 21 ноември 1899 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Завършва средното си образование в местната гимназия, а след това се записва в Художествената академия в София. В столицата се запознава с известни български творци и интелектуалци и участва в основаването на Дружеството на новите художници, което по-късно се преименува в Съюз на българските художници. Умира в София на 16 май 1986 г., оставяйки след себе си невероятно богатство от рисунки на писани яйца, сватбени кърпи и чорапи.
„Преди 30 години случайно попаднах на голяма колекция, съхранявана в кабинета на тогавашния директор – спомня си главният уредник на Историческия музей – Велинград Георги Куманов. – Тогава се запознах с това много интересно наследство от Мария Малчева, дарено на музея. В него имаше множество рисунки, включително на писани яйца. Те бяха показани в изложбата „Великденски писани яйца от Чепинския край“, която гостува в над 50 български града и смятам, че допринесе много за популяризирането на нашето наследство.“
През 50-те години на ХХ век, в смутните времена, когато комунистическата власт не толерира религиозните празници, Мария Малчева започва да обикаля стари жени във Велинград и района, за да издири модели за шарки на великденските яйца.
„Това, което прави, не е прецедент в нашата история на етнографията. Подобни съхранявани рисунки има още от времето на етнографа Димитър Маринов, началото на 20 век. Това, което е направила Мария Малчева е една много точна картина на моделите, които са рисувани тогава. Било е твърде тежко като възможност да се избере тогава една практика, пък била тя толкова близко до народната традиция, каквато са великденските писани яйца. Въпреки това Мария Малчева съзнателно успява да съхрани моделите, които са изписвани в Каменица, Лъджене и Ракитово“ – подчертава Георги Куманов.
В Историческия музей на Велинград се съхраняват 58 табла със 107 рисунки на писани яйца на даровитата художничка. Повече от 200 модела са нарисувани изключително детайлно и изящно, а яйцето е показано от всички страни.
Типичното велинградско яйце е червено с бели орнаменти, изрисувано от край до край с помощта на специална писалка и восък.
„На яйцето се нанася кръстен знак, а около него се вписват растителни орнаменти и розети – обяснява спецификите Георги Куманов. – Великден е свързан със слънцето, затова тук се появява свастиката, която също е обогатена с множество привнесени към нея орнаменти. Интересни са растителните орнаменти, които са стилизирани, както и стълбата към небето. В рисунките на Мария Малчева можем да открием и някои зооморфни фигури, например, пеперудата като символ на човешкия дух или гълъба.“
Музеят притежава и още една изключително ценна колекция, подарена от Мария Малчева – 65 модела сватбени кърпи и 25 модела шарени чорапи.
„За разлика от моделите на писаните яйца, където художничката е отбелязала годината на рисуване, примерно 1956 г., при кърпите е отбелязала годините на моделите – 1830 г., 1850 г., тоест става дума за много стари модели и това ни дава една доста интересна картина за традиционните кърпи. Моделите пак са стилизирани, някои са изпълнени с вълнени конци със сърма, други пък с копринени конци и сърма. Така че при тях също можем да открием такива прекрасни образци, които идват от доста назад във времето“ – казва главният уредник на музея.
Традицията на писаните велинградски яйца е жива и днес, а рисунките на Мария Малчева служат като образец на онова тайнство, което идва от душата. Някои от старинните орнаменти се възпроизвеждат и сега, а други се раждат от въображението на майсторките.
Снимки: Исторически музей – Велинград
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в..