Българският План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е окончателно одобрен от Брюксел, съобщи премиерът Кирил Петков, определяйки го като „много добър, работещ план“, който ще допринесе за гарантиране на енергийната сигурност на страната ни. Акцент в документа са намеренията за продължаване на работата на мощностите в Маришкия басейн, използващи като суровина добиваните в района лигнитни въглища, и инвестиции във възобновяеми енергийни източници, геотермална енергия и др. Очаква се и увеличение на средствата, предвидени за иновации в бизнеса, приоритетно в сферата на стартиращите производства. Премиерът изтъкна, че въпросът за върховенството на закона е сложен на пиедестал, като е предвиден „механизъм, който засилва контрола върху главния прокурор – съдия, който временно ще заеме ролята на разследващ прокурор и след това ще бъде върнат като съдия, така че да няма конфликт на интереси“. Железопътният транспорт също ще претърпи прогрес „с 62 нови влака и нови градски железници“. В потвърждение на одобрението на приоритетите за развитие, днес на посещение в България е председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Какъв ще е реалният ефект от Плана за възстановяване и устойчивост върху българската икономика и ще бъде ли той стимул за привличане на преки чуждестранни инвестиции у нас, анализира в интервю за Радио България икономистът Стоян Панчев:

„Смятам, че Планът няма да окаже особен стопански ефект, ако погледнем икономиката като едно цяло. Стопанската история показва, че подобни европейски средства не могат да са водещото нещо в развитието на една икономика и не предизвикат вълна от инвеститорски интерес. Това е особено актуално в сегашния контекст. Знаете за проблемите с инфлацията както в България, така и като цяло в западния свят и страните от еврозоната, които са наш основен търговски партньор – посочи икономистът. – Налице са и първите сигнали за възможна рецесия, което се превръща в основен проблем за икономиката. Ако искат да спрат инфлацията, централните банки ще трябва да предизвикат някаква форма на рецесия. В този контекст, споменатите 13 милиарда лева, разделени в период от няколко години, няма да имат особен ефект върху онова, което предстои да се случи през това време.“

България са забави с представянето на своя ПВУ пред ЕК поради няколко причини:

„Първата е свързана с поредицата от избори, през които преминахме, заради невъзможността да се формира кабинет, който да го изпрати до ЕК. Втората причина беше известната промяна в приоритетите и включените от служебното правителство проекти и изменението им от настоящата управляваща коалиция. Но всичко това изглежда нормално от гледна точка на смяната на властта“, обяснява Стоян Панчев.

Що се отнася до необходимите реформи с цел по-ефективното разходване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, икономистът е скептичен, че управляващите ще успеят да ги осъществят в пълнота.

„За съжаление сегашното правителство показва, че не се справя особено добре с част от своите приоритети. Все още липсва сериозен напредък в глава „Правосъдие“, макар да очакваме Специализираната прокуратура да бъде премахната. Все още не могат да бъдат избрани нови ръководители на ключови държавни органи и регулатори. Има изоставане и във формирането на министерствата по дигитализацията и иновациите. Невъзможността да откриеш и поставиш на съответните места хора, които могат да работят, както и предстоящата актуализация на бюджета, спира всякаква възможност за реформи.“

Високата инфлация в Еврозоната, както и несигурността на континента, породена от войната в Украйна, следва да послужат като червена лампа за управляващите по отношение на заявения от тях приоритет България да приеме общоевропейската валута – смята икономистът.

„Освен това, според мои груби изчисления, България в момента не отговаря на инфлационните критерии. Все още липсва и анализ на БНБ за ползите и негативите от евентуалното присъединяване на страната ни към еврозоната. За съжаление, твърде често подобни въпроси се политизират, вместо да минат през сериозно експертно обсъждане. Не можем просто да се успокояваме, че ставаме част от „кръга на богатите“, без да отчетем реалните последствия за страната от замяната на лева с еврото.“

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БГНЕС, nextgeneration.bg