Очакван и много обичан от всички християни, празникът Цветница, освен църковен, е и много личен за всички българи с имена на цветя. Затова именно днес избрахме да ви запознаем с една дама, която празнува имен ден на Цветница. Тя съчетава у себе си изключителен хъс, борбеност, воля да търси истината и… винаги да поставя всичко под съмнение. Името ѝ е Цветана Балабанова, а всички тези качества наследява от баба си, която я вдъхновява да поеме по пълния с предизвикателства път на журналиста-международник. И Цветана мигом го превръща в свое призвание.
От 24 февруари насам тя живее с водещата тема в света – войната в Украйна. В първата седмица от военните действия беше специален пратеник на частната национална телевизия bTV там и пази все още ярки спомени от преживяното в столицата Киев.
„Първите впечатления бяха много приятни, защото ние пристигнахме ден преди войната и видяхме една спокойна, нормално изглеждаща столица. За жалост не успяхме да я разгледаме така, както бихме искали, но поне в първата вечер успяхме да се насладим на украинската кухня. Всички останали впечатления са свързани с взривове, постоянни сигнали за въздушна тревога, несигурност. Дори да не виждаш непосредствено до теб мъртви хора и разрушения, звукът създава усещането, че войната е тук и не знаеш какво предстои.“
Макар да изненадва украинските граждани и света, войната изглежда е била очаквана от властите, отбеляза Цветана Балабанова:
„Когато видяхме подхода на властите, разбрахме, че те все пак са се готвили за подобен развой на събитията. Едва ли бяха подготвили всичко, но на ниво комуникация се справяха добре. Имаше постоянни инструкции как да реагират гражданите в различните ситуации. Раздадоха и оръжие на цивилните, които бяха готови да защитават страната си, а преди това и много украинци сами си закупиха такова.“
По данни на украинските власти, общият брой на бомбоубежищата в Киев е над 4500. В тази бройка обаче влизат и всички помещения под земята, сред които са мазетата в жилищните блокове, както и метростанциите.
Добрите места, в които хората можеха да се скрият, бяха малкото поддържани бомбоубежища, като онова в нашия хотел, където прекарахме няколко нощи, или в метростанциите, където властите бяха осигурили питейна вода и се бяха погрижили да не бъде много студено.
Обратният път към родината, завършил благополучно ден преди националния ни празник 3 март, оставя отпечатък в съзнанието на журналистката. Тя е сред пътниците в един от последните автобуси, организирани за евакуация на български граждани от Киев. На 90 километра от столицата спират на бензиностанция за единствената им почивка на територията на Украйна. След минути пътниците чуват силен взрив, по-късно разбират, че е от ракета, ударила сграда в близкото селище. Разговорите с останалите пътници и преживените емоции надвиват изтощението и необходимостта от поне седмица почивка.
Една от историите, които Цветана научава, е на украинка, търсеща спасение за себе си и трите си деца в България:
„Разказа ми как нейният баща и съпругът ѝ са останали в Украйна, за да се бият за свободата ѝ. През цялото време обаче тя беше изключително спокойна. Попитах я, как успява да се удържи така, а отговорът ѝ бе: „аз просто си изплаках сълзите и се опитвам да гледам напред“. Това показва една изключителна сила на духа – подчертава журналистката. – Друго, което ми направи силно впечатление е, че тя, а и останалите в автобуса живо се интересуваха за колко време ще научат български, дали могат да работят нещо и без да знаят езика, тъй като искаха веднага да се интегрират и да изкарват своята прехрана. Да чуеш подобно нещо от хора, бягащи от война, за мен наистина е невероятно.“
Журналистката е скептична, че е възможен край на военните действия в рамките на Страстната седмица (18-23.04). „Дано да продължат по-малко – месеци, а не години“ – надява се Цветана, като не изключва и варианта, конфликтът да се превърне в латентен:
„Възможно е да прерасне в ситуация, в която определени групи контролират дадени територии, но нито една от двете държави да няма пълен контрол в Украйна.“
Коя е Цветана Балабанова накратко:
Завършва журналистика с профил „Радио“ в Софийския университет, а след това и „Телевизионна журналистика“ в Страсбург. Работи като асистент-продуцент за канал „France 24“, а когато се завръща в България, работи като международен редактор и репортер в няколко печатни медии и телевизии.
Снимки: Александр Осиченко, Борис Пинтев, личен архив, ЕПА/БГНЕС
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..