В християнските представи Разпети петък е най-мрачният и най-тъжният ден, белязан с болката, нечовешките страдания и кръстната смърт на Иисус Христос. На разпятието Бог жертва единствения си Син, за да изкупи греховете на човечеството и да победи смъртта. Затова Христос е жертвеният Агнец, който със саможертвата си отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Светото Причастие като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.
В православното богослужение, денят който припомня Христовата смърт на Кръста е пропит със символика. Сутринта не се отслужва Света литургия, защото Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Затова и вярващите спазват строг пост – без храна и вода. Преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се разполага украсеният с цветя Христов „гроб“ с Плащаницата. След приключването на службата, християните ѝ се покланят и в знак на смирение и покаяние преминават под нея.
Вечерта, всички свещеници в храма извършват специално богослужение, наречено опело Христово. В песнопенията, посветени на Христовите страдания и скръбта на Божията майка, участват всички присъстващи на службата. След опелото, свещениците изнасят Плащаницата, следвани от миряните и обикалят с нея храма, в шествие пресъздаващо погребението на Христос. На входа на храма свещениците държат високо Плащаницата, а миряните минават отново под нея и влизат за службата. Свещениците отново полагат Плащаницата в „гроба“ в центъра на черквата, където тя остава до пасхалното богослужение.
Всички молитви и песнопения през деня насочват към смисъла на Христовата саможертва в името на Любовта към човешкия род. Иисус е въплътената в човешки образ и подобие Божия любов, която открива пътя към един по-добър свят във Вечността чрез покаянието, прошката и Спасението на душата.
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..
По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът Среднобърдие. Там р. Ведена се влива в Искъра и се събират планините Лозен и Плана, а над тях се..
Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след..