Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Около Вълчитрънското златно съкровище витаят загадки

4
Снимка: Красимир Георгиев, НАИМ-БАН

Блясъкът му е озарявал най-престижните изложбени зали и музеи в света. Вълчитрънското златно съкровище, един от най-великолепните паметници на тракийското изкуство, не спира да пътува от континент на континент и да буди възхищение с изящната си изработка. Сега съкровището гостува на Националния исторически музей в София, където ще остане до есента. Изложбата беше открита на 28 април и може да бъде разгледана в новото експозиционно пространство на музея, представящо тракийската култура през къснобронзовата и ранножелязната епохи.

Вълчитрънското съкровище има интересна история

Намерено е през 1924 г. край плевенското село Вълчитрън. Селяните случайно попаднали на тези предмети, но не разбрали, че са златни, защото били добили тъмножълт цвят от дългото им пребиваване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и даже в голямата златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С колегите се шегуваме, че това е най-известното прасе в българската  археология” – разказва доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, представляват 13 златни предмета с общо тегло почти 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век пр. н. е. или от края на бронзовата епоха.

“Най-впечатляващ от целия комплект е един триделен съд – така го наричаме, защото има три съдинки, свързани с тръбички – разказва доц. д-р Петрунова. – Очевидно е бил използван за някакви ритуали. Самите тръбички също са много странни, защото са изработени от електрон. Всички знаем, че електронът е смес от злато и сребро. Той започва да се добива по химичен път, т.е. по изкуствен начин, едва в началото на XX век. През древността, когато е било изработено това съкровище, най-вероятно създателите му са намерили слитък електрон в земята и са го приложили в изработката.“

Триделен съд с тръбички, изработени от електрон

Според една от хипотезите въпросният електрон е бил самороден, той се образувал в резултат на химически процеси в почвата. Някои учени допускат, че траките, които не притежавали писменост, но пък са владеели природните сили до съвършенство, може би все пак са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво изработеното съкровище открито по земите ни, без да подценявам и Панагюрското, което е част от постоянната ни експозиция” – казва доц. Петрунова.

Съдовете са били изработени с невероятно майсторство, при което е била използвана сложната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.


Какво научаваме от Вълчитрънското златно съкровище за нашите предци?

“Научаваме, че в края на бронзовата епоха е бил изработен един сервиз за специален ритуал. За него съществуват различни хипотези. Според някои изследователи, това е бил ритуал за побратимяване или за сключване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния договор или са се сдобрявали, като са пиели от тази смес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е много навременно, предвид настоящия момент на напрежение и война. Иска ми се да провокирам тези сили, в които са вярвали древните хора, за да може да се достигне до по-благоприятно развитие на общата обстановка” – посочи в заключение доц. д-р Бони Петрунова.

Вълчитрънското златно съкровище се стопанисва от Националния археологически институт с музей към БАН. Изложбата е резултат от успешното сътрудничество между двете институции. Наскоро НИМ предостави на НАИМ-БАН ценни предмети, които участват в една уникална изложба под наслов “Тракийското въоръжение“. Сега НАИМ-БАН връща жеста. Гостуването на Вълчитрънското съкровище на НИМ се превърна във важно събитие в столичния културен календар.

Снимки: Красимир Георгиев, НАИМ-БАН



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Проф. Ангел Димитров

Новите членове в българо-македонската историческа комисия, работят постарому

В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..

публикувано на 27.10.24 в 16:18
Снимка: Красимир Георгиев (НАИМ-БАН)

Златни съкровища и артефакти от 14 наши музея ще гостуват на музея „Гети“ в Лос Анджелис

Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..

публикувано на 26.10.24 в 17:35

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45