Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Военната помощ за Украйна – ябълка на раздора в българската политика

Коалиционното управление се събира на извънреден съвет днес, за да обсъди темата за изпращането на военна помощ за Украйна. Той предшества извънредното заседание на Народното събрание на 4 май, където депутатите ще трябва да вземат решение дали да дадат мандат на кабинета за това. Към момента три от формациите, участващи в правителството – "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ" подкрепят идеята България да изпрати оръжия на Киев. От БСП вече поставиха ултиматум и заплашиха, че ще напуснат управлението, ако Министерският съвет вземе подобно решение. В парламента обаче се очертава решението да бъде взето с мнозинство, като против военна помощ за Украйна към момента се обявяват само социалистите и най-малката парламентарна политическа сила – националистическата "Възраждане".

Освен раздор в политическите среди, темата разделя и българското общество, което е изключително солидарно със страдащите от военния конфликт и вече е приютило над 100 хиляди украински бежанци, но същевременно съществуват сериозни опасения, че изпращането на военна помощ за страна в конфликта, би могло да въвлече България във войната. Свидетелство за това са и организираните протестни прояви – срещу и в подкрепа на евентуално положително решение на управляващите в страната.

Президентът Румен Радев от своя страна предупреди, че съществува реален риск войната да ескалира като общоевропейска и дори световна. "Има политици, които са готови да направят тази опасна стъпка: да заложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели", заяви преди ден държавният глава.

"Надявам се, че няма да видим президента на някоя от проявите в защита на българския неутралитет, защото работата на президента като върховен главнокомандващ е да мисли за страната си, за нейната защита и адекватна позиция. Това със сигурност не става на масови прояви. Реакцията, която цитирате, за мен е необяснима в момент, в който институциите трябва да бъдат обединени и да работят в синхрон". Така Арман Бабикян, един от инициаторите на протестите през лятото на 2020 г. в България, коментира възможността държавният глава да бъде част от гражданските прояви у нас. Той констатира оттегляне на част от българския политически елит от обществения дебат в момента, наблюдавайки социологическите проучвания:

"Обратно би трябвало да бъде в подобни критични моменти – политиците би трябвало ясно да заявяват своята позиция, ценностите, на които е стъпила тази позиция и да водят народа си. А не да изчакват социолозите да тестват колко електорат биха загубили или спечелили, ако подкрепят едната от двете позиции"- категоричен е Бабикян. По думите му, "войната винаги е критичен момент, стига се до крайности, стига се до онези дълбини, които човек няма как да прескочи в собствените си разбирания. Надявах се, че наличието на модерния свят в 21 век вече да е довело нещата до момент, в който може да се направи естествен нормален цивилизован избор между добро и зло, агресор и нападнат, между реакционна теория и нормални цивилизовани отношения и изглежда съм сбъркал".

"Войната в Украйна е война между Русия и НАТО", и това ясно може да се каже на третия месец от началото на военните действия, заяви пред БНР външнополитическият анализатор Валентин Вацев. По думите му, българската политическа класа е в пълно съгласие със себе си и с евроатлантическите си принципи – солидарност с евроатлантическата политика, с правителството е и доколкото не им пречи, може да го изтърпи, и трето: спазваме кумовата срама, т.е. изнасяме оръжие за Украйна, но не директно, т.е. като че ли се опитваме да не плюем директно в очите на Лавров" (министърът на външните работи на Русия – бел. ред.). Това е българската специфика."

Сложната ситуация, в която е поставено политическото управление в България обаче кара някои анализатори да считат, че перспективата пред правителството е изчерпана. "Тази коалиция е повикана от историята, за да обединява, а не да водят политика", констатира пред bTV социологът Андрей Райчев. Решението за военна помощ за Украйна е само един от множеството препъникамъни пред екипа на премиера Кирил Петков. Към това се наслагва още един външнополитически въпрос – необходимостта от вземане на решение относно ветото за европейската интеграция на Северна Македония и икономическите проблеми, породени от постоянно растящата инфлация и спрените газови доставки от Русия.

"Българската промишлена класа, бизнесът няма да прости на българското управление газовия удар, тъй като този удар срещу българската икономика е непреодолим. Аз не знам как може да бъде компенсиран той. ... Принципът на ценностната ориентация свършва, когато е погазен принципът на интереса. Когато бизнесът се унищожава с газови атаки, той си запазва правото тихо да мрази" – казва в тази връзка Валентин Вацев

Изненадващо, всички тези проблеми, както и засиленото партийно строителство в страната сякаш няма да имат взривна сила за правителството и има шанс да се намери формулировка, която да успее да задържи БСП в коалицията, въпреки първоначално заявената категорична позиция относно военната подкрепа за Украйна:

"Всякакви възможности съществуват, включително и в начина, по който се формулира решението или прехвърлянето му на колективен орган /напр. Народното събрание – бел.ред./, който да реши друго, а не това, което е декларирала Корнелия Нинова. Изобщо не сме изненадани като експерти от подобни поврати в позиции, заявявани като радикални" – анализира пред БНР политологът доц. Стойчо Стойчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според него обаче предсрочни избори в страната ни не се очертават, тъй като няма сила, която в момента да има интерес да събаря българското правителство. Според него руският президент Путин отдавна е "вдигнал ръце от нашия регион", прицелил се е в други места и негов план максимум ще е "с Украйна да се справи":

"Нещото, което Русия има интерес да поддържа, е максимален неутралитет на България. Правителството на Кирил Петков е перфектно като конструкция за такива замисли, защото, когато имаш коалиция от 4 партии, половината от които нямат политически опит, другите нямат опит в коалиционното управление, нямат сходства в програмите – те са много лесни за пращане в ступор, да не правят нищо."

Съставил: Елена Каркаланова /По интервюта на БНР – „Хоризонт“/
Снимки: ЕПА/БГНЕС, БГНЕС, Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България в бъдещето – регионален технологичен център

Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел – да утвърдят страната ни като център за развитие на технологиите. И за да постигнат тази своя..

публикувано на 30.10.24 в 12:15

Български и френски полярници разказват за предизвикателствата в Антарктида

Посолството на Франция и Френският институт в България, в партньорство с Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор", Българския антарктически институт, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Българската национална телевизия организират..

публикувано на 30.10.24 в 06:10

Избирателната активност на парламентарните избори е близка до 39%

След отчитането на всички секционни протоколи избирателна активност напарламентарните избори от 27 октомври е 38,94%, съобщиха от Централната избирателна комисия (ЦИК). Числото може да се промени след повторното преброяване.  При 100%..

публикувано на 29.10.24 в 10:15