Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как 9 май постави още една разделителна линия в обществото ни

Снимка: архив

Тази година датата 9 май постави разделителни линии в обществото ни, което до този момент отбелязваше Празника на европейските общности и Деня на победата над нацизма, без да измества акцента от значимостта и на двата празника. От една страна, Денят на Европа е свързан с полагането на основите на днешния Европейски съюз. От друга страна, Актът за безусловна капитулация на Германия, подписан в нощта на 8 срещу 9 май (22:43 ч. европейско, 00:43 московско време), се отбелязва и като Ден на победата над фашизма, с което завършва Втората световна война в Европа. И двете събития са еднакво значими и не могат да бъдат повод за разделение – категорични са политолозите Първан Симеонов и Страхил Делийски. Пред БТА двамата коментираха, че поляризираните групи в нашето общество са по-шумни, но всъщност са малцинство. 

“Трябва да спрем да политизираме събития със задна дата – посочи Първан Симеонов, според когото най-добрият вариант за 9 май би бил да отдадем на историята нейното, а за политиката да мислим отделно. – Не трябва да проектираме днешната политика върху миналото. Аз съзнавам, че войната винаги наслагва черно-бяло мислене, но когато става дума за другото около нея – трябва да мислим в нюанси.“

Първан Симеонов

Според Симеонов, осми и девети май са дни, в които е победен нацизмът, в същото време 9 май е Ден на Европа и това трябва да успеем да го отсеем от всичко останало. „Все си мисля, че можем заедно да разсъждаваме върху тези неща – да осъждаме агресията на Путин и да си даваме сметка, че в средата на миналия век, за добро или зло, Съветският съюз, САЩ и Великобритания са били заедно. Да отдаваме дължимото на победата над нацизма, в която и България участва във втората фаза на войната, и в същото време да не отричаме и Деня на Европа“, отбелязва Първан Симеонов. По думите му, това е въпрос на елементарна мъдрост от страна най-вече на политическия елит, който да не създава спорове за дати и паметници, защото балканската история показва колко трагикомично е, когато започнеш със задна дата да променяш историята. „Историята е такава, каквато е, можем да променяме настоящето, защо да водим битки за миналото? Необходима е разделителна способност и нюанси -  и едното, и другото, а не противопоставяне“, отбеляза той. 

Според политолога Страхил Делийски извън контекста на войната в Украйна, сякаш има някакъв тип склонност да се мисли, че Денят на Европа би бил невъзможен без Деня на победата. Сега обаче, този конфликт, по думите на Делийски, сигурно ще доведе до нови разделителни линии по отношение на 9 май.

Страхил Делийски

“Конкретно поляризацията по отношение на войната в Украйна, като всяка поляризация в едно общество, е много видима, много осезаема, но поляризираните групи са малцинства в обществото. Да, техните позиции се чуват силно, те задават някак си дневния ред, но, което и да е изследване на нагласи да се погледне, ще се види, че мнозинството български граждани нямат нужда от подобен тип поляризация, за да се идентифицират групово. Малцинствата се хранят от поляризацията, проблемът е, когато тези малцинства в обществото имат много силно присъствие - в медиите и в институциите на властта”.

Според Делийски, традиционното отношение към Русия в никакъв случай не е в конфликт с ясните проевропейски представи и ценности на огромната част от нашето общество. „Тези две неща не са по дефиниция разделени. Те се разделят тогава, когато тези нагласи трябва да бъдат употребени за политическа мобилизация. На никого не му пречи едновременно да има симпатии към Русия традиционно и да има симпатии към Европа, няма никакво противоречие в това. Не, ние едновременно можем да бъдем всякакви, но когато изборът на идентичност се постави „или.. или“, става въпрос очевидно за пропаганда.“

Шествие на „Безсмъртният полк“, което отбелязва 77-та годишнина от Победата над фашизма

Според анализатора, обществото ни е тежко разделено, а в основата на това разделение са икономическите дисбаланси. Това е, защото ножицата между различни социални групи е толкова разтеглена, че е въпрос на много леко „побутване“ да могат тези разделения да бъдат „опаковани“ в различни културни идентичностни рамки.

Редактор: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Образованието в чужбина по български език не може да продължава да се случва на възрожденския ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25

Служебният премиер отговаря на въпроси на граждани

На въпрос на граждани, защо украинските бежанци са на хотел, а пострадалите от пожара в с. Воден във фургони , премиерът отговори на живо във "Фейсбук": "Не бих правил такова противопоставяне. Знаете, че украинските бежанци са бежанци от война...

публикувано на 23.07.24 в 12:16

Българският отбор се представи достойно на Международна олимпиада по математика

Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала с участието си в най-престижното състезание по математика в света за 2024 г. На 65-ата Международна олимпиада по математика българският национален отбор спечели 3 сребърни и 2 бронзови медала..

публикувано на 23.07.24 в 12:00