Сърцето, душата и цялата му същност, са свързани с изящните изкуства. Отдадеността, която влага в създадените от него анимации обаче, спечелва доверието и уважението на безспорни лидери в бранша, сред които са компаниите “Дисни“ и “Никелодеон“. Той е българинът Бронислав Ликоманов.
Всичко започва с малка, но значима помощ от неговата бъдеща съпруга Роси, с която са състуденти в Театралната академия в София (НАТФИЗ). Съвета, който получава в момент, когато е на път да се откаже от анимацията и да се посвети на изящните изкуства, Бронислав помни и до днес:
“Влизайки в класа по анимация на Доньо Донев във ВИТИЗ, не бях напълно убеден, че именно с това искам да се занимавам. Винаги съм смятал, че изящните изкуства са моето призвание и когато споделих това с Роси, тя беше много изненадана – спомня си сънародникът ни. – Тогава ми каза нещо, което все си повтарям често – “анимацията е изкуство, което включва всички други изкуства”. Така че мога да кажа, че благодарение на нея открих красотата в анимацията и нейната дълбочина.”
Заминават за САЩ преди 23 години, след като съпругата му печели зелена карта. Макар вече да са започнали работа за студио в София и по различни проекти в Европа, двамата решават да отворят нова страница отвъд Океана.
“Към онзи момент се чувствах много добре с работата си в Унгария, а близките контакти, които поддържах с колеги и приятели от България ми пречеха да си представя как ще заживея изцяло в Америка. Затова заминах с идеята, че ще поработим известно време там и ще се върнем. Почти веднага обаче и двамата започнахме работа за едно анимационно студио, така че завръщането ни вече не стоеше на дневен ред. Бързо открихме и се вписахме в новата среда, създадохме и нови приятелства с много качествени хора. Оказа се, че в киноиндустрията зад Океана, работят още много българи” – споделя Ликоманов.
Въпреки че остава верен на анимацията и работи по хитовата поредица за Мики Маус, сериалът „Лило и Стич“ и други, Бронислав Ликоманов не изоставя и страстта си към живописта и скулптурата. Твори основно с бронз и създава главно малки или средни пластики, които излага в различни галерии. Наскоро обаче получава една по-особена поръчка от представители на българската общност в Лос Анджелис.
“Получих обаждане с въпрос дали бих работил по проект за изработване на паметник на писмеността. Прегърнах идеята веднага. Това за мен е въпрос на чест и удоволствие и го правя безвъзмездно. Първоначалната ми идея беше да направя паметник на братята Кирил и Методий. След разговори обаче решихме, че трябва да се фокусираме по-скоро върху кирилицата. Затова аз направих макет на паметник, в който централна е фигурата на св. Климент Охридски. Но докато работех върху скиците реших, че трябва да наблегна не толкова върху дадена личност, колкото върху самата писменост. Така че крайният вариант представлява ръка, която държи книга. Половината от книгата се превръща в крило, а отдолу са първите четири букви от азбуката ни – А, Б, В и Г. Макетът е с височина около 60 сантиметра.
Все още в ход е съгласувателната процедура с общината и други институции за мястото, на което ще бъде поставен паметникът на кирилицата. Затова, за съжаление, той няма да бъде открит за 24 май тази година. Желанието на нашите сънародници е монументът да се намира в парк и да се превърне в един от символите на българската общност в Лос Анджелис, която наброява над 35 000 души.
„Много мои познати помогнаха с намирането на контакти в различните общини, други искат да заснемат самата изработка на паметника, за да има визуален документ за нея. Сериозна подкрепа за идеята получаваме и от Генералното консулство в Лос Анджелис и консула ни Бойко Христов“ – разказва пред Радио България Ликоманов.
Две десетилетия след като отварят нова страница в живота си, Брони и съпругата му мислят често за България:
“Иска ми се да се връщам много по-често, отколкото го правя – средно веднъж на 3-4 години. Много съм щастлив, че успявам да поддържам връзка с приятели и колеги в България, които работят в родната киноиндустрия. Радвам се и че дъщеря ми, която е на 28 години, владее говоримо изключително добре българския език, до степен, че е трудно да разбереш, че е израснала извън родината. Фактът, че разбира без затруднение текста на съобщенията, които пиша на български също ме радва много” – споделя гордият баща.
Снимки: mfa.bg, личен архив
Групова изложба на съвременно изкуство “Срам и вина” се открива днес в Българския културен институт в Берлин. В нея са изложени творби на младите художници Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин Седевчев. “Срам..
От Посолството на България в Сеул съобщиха във Фейсбук страницата си, че са в процес на осъвременяване на своята база данни, съдържаща информация за контакт с постоянно пребиваващите на територията на Република Корея български граждани...
Игралният филм “Защото обичам лошото време” на Яна Лекарска ще бъде представен по време на Европейския филмов фестивал в Стокхолм. Инициативата е на Българското посолство в Швеция в сътрудничество с Националния филмов център към Министерството на..
Две възпитанички на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Йордания представиха страната ни на събитие в своето училище “Хади ал Мухаммади” в..