Славянските първоучители Кирил и Методий са канонизирани като светци от Българската православна църква заради превода и популяризирането на богослужебните старославянски книги и за разпространяването на християнството сред славяните.
Обявени за небесни съпокровители на Европа от папа Йоан-Павел II, равноапостолите Кирил и Методий извършват през IX век културен подвиг, като разрушават мита за единствено допустимите три свещени езици за проповядване на Новия завет (латински, гръцки и еврейски). С преводите си те проправят пътя към християнската просвета – не само на славяните, но и на всички средновековни народи.
След просветителската мисия във Великоморавия и в Панония венецът на тяхното дело е пристигането им в Рим през 868 година. Папа Адриан II лично посрещнал родените в Солун братя. "Повече не можал да чака, но като взел със себе си всичките свещеници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците. . ." – описва събитието техният ученик Св. Климент Охридски.
Успеха на двамата братя изследователите обясняват с личността на св. Кирил, носещ светското име Константин Философ. Със своята ученост той разпръснал съмненията, че преводите на светите книги могат да породят ерес.
Щастливо обстоятелство се оказал и фактът, че братята носели и дарили на Ватикана мощите на св. Климент, който е бил един от първите папи на Рим и ученик на апостолите Петър и Павел.
Папа Адриан II осветил и благословил славянската азбука и преводите в римската църква "Санта Мария Маджоре". Проведени са тържествени служби на славянски език.
По папска заръка архиепископите Гаудерик и Формоза ръкополагат св. Методий за архиепископ, а учениците му за свещеници и дякони. По-късно, през 866 г., Формоза е изпратен в България, за да стане глава на въведената от княз Борис българска църква.
След кончината на св. Кирил в Рим, където е и погребан, архиепископът Методий се завръща в Моравия и Бохемия. Там, въпреки пречките създавани от франкското духовенство, проповядва, покръства и превежда до края на дните си през 885 г.
Заради делото им, на иконите неизменно светите братя Кирил и Методий биват изобразявани като книжовници и просветители, държейки в ръка свитък със сътворената от тях азбука – глаголицата. Днес името им продължава да е духовен мост между източните и западните християнски традиции, както и на културното единение в Европа.
Редактор: Иво Иванов
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ и на българските лекари. Наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител", свети Иван (Йоан) Рилски е един от..
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
Ясно
Разкъсана облачност