Информация, дезинформация, пропаганда … Къде е България в търсенето на истината и представянето на фактите, такива, каквито са? Според годишния Индекс за свободата на словото на организацията "Репортери без граници", който всяка година оценява медиите в 180 държави, страната ни заема „престижното“ 91 място в класацията. Само преди година България беше на 112-а позиция, дали обаче това е повод за радост?
"Мисля, че нямаме никакъв повод за радост по отношение на българските медии – посочва журналистът Петко Георгиев в интервю за БНР. – Винаги съм бил скептичен относно поредното място, което се дава на една държава спрямо останалите. Това е толкова субективно, защото почти не дава никаква информация за положението на една държава спрямо останалите. Не е необходимо България да се е придвижила толкова напред, за да се изкачи толкова нагоре. Достатъчно е държавите преди нея да са потънали надолу. От друга страна, самото изследване включва оценка на усещанията, разбиранията на хората в гилдията и на експертите за това къде се намират медиите в тяхната среда. Ако в държава като България изискванията, очакванията в едно демократично общество са високи – естествено е оценката за тяхното състояние да бъде ниска. В страна с авторитарен режим очакванията са много ниски и е напълно възможно оценката да бъде по-висока."
Освен медийната независимост, проучването показва двойно нарастване на поляризацията, съчетано с информационен хаос в света. Тази медийна поляризация води до увеличаване на разделението както вътре в държавите, така и между тях.
Каква е мисията на журналистите в обществото на този фон?
"Ние имаме една мисия и тя е да разказваме фактите, да разказваме историите – отбелязва журналистът Михаил Митев в интервю за БНР-Видин. – Журналистиката в България е с много нисък статут на доверие. Ние сме хора, които работим за обществото, ние сме връзката между политиците и суверена. Ние задаваме въпросите, които вълнуват обществото, а също така сме и хората, които трябва да обясняваме как са ни излъгали за пореден път. Тази борба е вечна, цял живот се води. Сложно е, но има смисъл. Когато един човек се откаже от тази своя мисия, от това свое желание, то няма смисъл да работи тази професия."
По думите на Михаил Митев журналистиката като професия ще изчезва, защото все по-малко стават критичните въпроси към политиците и не се ражда критично общество, което да търси сметка на управляващите чрез журналистите. Подобно е виждането и на журналиста Петко Георгиев, който смята, че в огромния поток от информация и дезинформация отговорността на професионалните медии и журналистика става по-голяма.
"А ако говорим конкретно за България трябва да разделим медиите на няколко различни лагера. Голяма част от тях само се назовават медии, а всъщност са платени търговци на влияние. Там пишеш каквото ти каже началникът и човекът, който плаща. За съжаление това е в голяма част от българските медии, но за щастие при по-малките. Има втори полюс, на който са националните медии, трите национални телевизии и БНР, където немалка част от колегите си вършат професионално работата. В една демократична европейска страна опитите да контролираш медиите по най-бруталния начин означава да си дърпаш килима, на който си седнал."
Не е за пренебрегване и фактът, че в морето на информация интернет пространството сякаш направи работата на журналистите още по-трудна. Загубата на доверие в официалните медии в полза на социалните мрежи, където хората се опитват сами да проследяват хода на събитията, преобрази и ограничи ролята на журналиста, който да посочи кой глас е достоверният и кои факти отговарят на действителността.
Съставил: Дарина Григорова / използвани са интервюта на Людмила Сугарева, БНР-Пловдив и Георги Жиков, БНР-Видин/
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..