Софийската филхармония ще изнесе концерт във виенската зала Musikverein. В програмата на Националния ни симфоничен оркестър под диригентството на Найден Тодоров е Гротескна сюита “Бай Ганьо“ от българския класик Веселин Стоянов, и още Славянски танци № 2 и № 8 от Дворжак и Пета симфония от Чайковски. Срещата с публиката в една от най-престижните концертни зали в света е на 17 май. Според думите на маестро Тодоров, това е любимата му зала, при това в града, който заема особено място в неговия професионален живот.

Не е тайна, че за времето, през което той е директор на Софийската филхармония, успя да промени концертния живот не само в българската столица, но и в страната, благодарение на контактите си по цял свят и умението да бъде лидер, който вдъхновява, мотивира и не се отказва от предначертаните високи цели. В афиша на оркестъра последните концертни сезони са имена от световните музикални сцени, изпълнители и диригенти, които са чест дори за най-престижните състави по света. Маестро Тодоров сравнително често гостува на Радио България, но винаги във връзка с конкретно събитие, в което участва – като диригент, като част от жури или от идеен екип. Днес избрахме да ви разкажем за неговия на пръв поглед лъкатушещ път в музиката. Път, изпълнен с трудни решения, красиви случайности и много, много труд и любов към изкуството.

Както много български деца, започва да се занимава с музика в много ранна възраст, свири на пиано, но влиза в Националното училище за музикално и танцово изкуство “Добрин Петков“ – Пловдив с тромпет. Продължава с пианото, изнася концерти като солист (тромпетист и пианист) с оркестрите на Пловдив, Шумен, Видин и др. Основава и дирижира “Младежки оркестър – Пловдив“, с който записват диск, правят и турнета в чужбина. Като ученик кандидатства за майсторски клас на проф. Карл Остерайхер във Варна, но му отказват заради възрастта. Малко по-късно успява да се срещне с професора във Виена, той го съветва да продължи образованието си в австрийската столица и дори, благодарение на него, младият българин получава стипендия. Учи паралелно с проф. Урош Лайовиц и проф. Остерайхер. След като завършва Виенския университет за изкуства, печели едногодишна стипендия за обучение в Йерусалим на конкурса “Ленард Бърнстейн“. Следва изключителен в творческо отношение период. Заедно с обучението, работи като тромпетист в Израелския симфоничен оркестър. Скоро след това, при сериозна конкуренция, печели конкурс за главен диригент на Симфоничния оркестър в гр. Хайфа. “Бях на 25 г., нещо като детето на оркестъра, държаха се страхотно с мен, вероятно са ми прощавали някои глупости, които съм правил. Там се научих как да се държа с оркестрантите, за да получа максималното от тях“ – припомня си маестрото. Следващата значима позиция е в неговия роден град и мечтания оркестър – главен диригент на Пловдивската филхармония.

“Там направих дебюта си и като оперен диригент – продължава Найден Тодоров. – По същото време за пръв път дирижирах Софийската филхармония, беше огромна тръпка за мен. Още помня почти всяка минута от тази първа репетиция в зала “България“, която винаги е била като храм за мен. Трябва да кажа, че във времето това не се промени. След Пловдив, откъдето напуснах когато директорът беше сменен, Михаил Ангелов – големият български диригент, ме покани да работя в Бургас. Завърнах се да живея във Виена и пътувах за репетициите и концертите в Бургас. Работих, но с много пътувания, и с оркестрите във Враца и Видин. Тук трябва да кажа, че Виена е много специален град в моя живот. Има няколко теми, на които съм вманиачен и Виена е основната сред тях. Причината е, че Виена е градът, в който аз се почувствах диригент, Виена е градът, в който се усещах обичан от хората около мен, в този град се ожених по-късно, това е градът, в който се чувствам свободен. И да не забравяме – световната столица на музика, за мен е центърът на света. Запознах се с бъдещата си съпруга по време на едно пътуване до Италия, а когато се оженихме, се върнахме в България. Кандидатствах за директор на Русенска опера, без да съм бил някога директор, а и бях ходил само един-единствен път в града. Спечелих мястото и останах повече от 11 години – едни от най-хубавите в живота ми. До този момент имах опит с оркестър, но да ръководиш административно, е нещо съвсем различно. Когато имах проблем, често исках съвет от директора на оркестъра в Хайфа, с когото разговарях по телефона. Не исках да напускам Русе, там имам приятели, които и до днес много ми липсват, но реших, че трябва да продължа като диригент.“

По онова време пред Найден Тодоров има няколко възможности – Виена, Египет и др. Избира конкурса за директор на Софийската филхармония.

“За мен това е един от малкото запазени острови на класическата музика в България. Софийската филхармония в момента продължава своя път нагоре и аз съм много щастлив, че мога да бъда част от този път. Това е състав с невероятна история, който много малко хора познават. Вярвам, че през последните години, заедно с музикантите, успяхме да събудим едни стари тръпки между човека и неговата музика. Една от моите мечти е с този състав да покажем, че няма невъзможни неща, дори в България. Че при добро желание и работа винаги се постигат чудеса и няма значение къде се намира човек. Това е причината няколко пъти да избера да се завърна в България. Човек може да постигне всичко навсякъде, ако се чувства добре с хората около себе си. Признавам си, че откакто работя се появиха възможности за работа на друго място, но в момента едва ли има нещо, което толкова да ме изненада, че да ме мотивира да приема друго предложение. Имах късмета да работя с оркестъра дълго преди да стана директор, затова ние нямахме нужда от опознавателен период. Много съм благодарен на предишния директор Явор Димитров (Бог да го прости!), който щедро ми даваше възможности, каквито аз самият не знам дали бих рискувал да дам на млад диригент. Той ме остави да скоча в дълбокото и аз успях да не се удавя, благодарение и на този приказен състав.

Софийската филхармония е националният оркестър на България, а аз съм българин и е естествено този оркестър да е на първо място за мен. Работейки с тях, постигайки успехи, ние се доказваме не само в музикално отношение, ние доказваме България, а за мен това е важно. Когато започнах работа, активирах свои стари контакти във Виена, в Израел. Имам късмета да познавам много хора – например Йоан Холендер, бившият директор на Виенската опера много ни помага да уговаряме именити артисти да идват не на нормалните си хонорари. Бившият ми директор от Израел успя да ме свърже с една от големите агенции, която преди време не се интересуваше от България. Днес работим с тях и то много лесно и приятно. Агенциите във Виена, Берлин, Лондон, Ню Йорк, ни дават изключителни артисти, с които можем да се гордеем пред света. Има и българи, които правят всичко възможно за страната си. Много съм щастлив, че хора като Соня Йончева, Веско Ешкенази, Светлин Русев, Людмил Ангелов, не забравят България. Те са нашата съвременна гордост.“

Ето и как изглежда “личната“ карта на света за маестрото:

“Най-много концерти съм имал в Германия, най-много искам да имам в Австрия. Страните, донесли за мен най-много нови преживявания – САЩ и Китай. Най-топъл прием от публиката съм усетил е Италия. Страната, в която се чувствам най-притеснен как ще се приеме това, което правя – и от оркестъра, и от публиката, е България – винаги е най-трудно вкъщи. Преди две години осъществих една своя мечта – да имам концерт в любимата ми зала Мюзикферайн във Виена, с любимия ми оркестър, с който работя – Софийската филхармония. Вярвам, че това е само началото на поредица от концерти, които правим заедно в най-прекрасните концертни зали.“

Излишно е да казваме, че всички ние от Радио България желаем успех на Софийската филхармония и маестро Тодоров във Виена и навсякъде по света.

Снимки: Facebook / @Nayden Todorov, Facebook /@Sofia Philharmonic, sofiaphilharmonic.com, архив