Хиляди украински бежанци напуснаха уютните хотели на морския бряг, за да поемат към неизвестността. Засега тя приема формата на еднотипни фургони, строени в дълга линия като войници. Или на двайсет скупчени в интимна близост походни легла, под купола на една-единствена палатка. Или на паникьосана тълпа, която се пита дали раздаваният на ръка сандвич ще стигне поне до всяко дете.
“Къде отивам? Какво ме очаква? Ще остана ли?” Украинците, избягали от ужасите на войната и намерили за малко пристан, отново си задават същите въпроси. В понеделник кабинетът прекрати плана за “разселването” им и определи за тях две временни посоки – буферните центрове в Елхово и Сарафово, от които да бъдат разпределени в държавни бази в цялата страна.
Макар и за малко в полевите лагери, бежанците се оплакват от липсата на достатъчно храна и вода, на топла вода и сапун, на елементарни условия за хигиена. Допълнителен стрес им създават високите телени огради. И въпреки че някои от тях вече потеглиха към новото си място, до последно останаха в неведение къде автобусът ще ги отведе.
“Просто не е организирано – каза една от украинските жени, които вчера заминаха от мигрантския център в Елхово. – Не е добре организирано, не е добре хората да чакат тук на слънце толкова много. За какво направиха списък? Два пъти го правиха – съставиха един с деца, инвалиди и пенсионери и след това десет пъти го преписваха.”
От Центъра за временно настаняване в Елхово вчера замина първата група – майки с деца, трудноподвижни и болни хора, за да бъде устроена в пионерски лагер в село Ястребино, функционирал по времето на комунизма. Как обаче са прекарали 563-мата души първата си нощ в Елхово?
“Първоначално е имало напрежение – разказва журналистът от Радио Кърджали Божидар Събев. – Първите пристигнали са били шокирани от външния вид на центъра, който прилича повече на затвор – с бетонни стени, с високи телени огради над тях, с фургони, разположени върху бетонен плац. Това е било нормална реакция, но хората от следващите осем автобуса от пристигналите общо десет са били далеч по-спокойни. Тук работят експерти и мобилни групи на много неправителствени организации, представители на Върховния комисариат за бежанците на ООН, има и екипи на БЧК, които осигуряват вода и детска храна – разтворимо мляко, допълнителни закуски за децата, които по принцип не се съобразяват с предвидения от властите режим.”
Юлия от град Николаев заедно с трите си деца вече е настанена в базата на “Мини Марица-изток”. Признава, че е била ужасена от условията в Елхово: “Там чувството е страшно – като лагер с решетки.” Казва, че е благодарна за помощта и харесва новия си дом, в който по първоначална информация ще може да остане до септември. Юлия се надява скоро да си намери работа.
“Както винаги истеризирахме всичко, което правим – на фона на направеното да го развалим”. С тези думи културологът проф. Ивайло Дичев обобщи създалото се напрежение след острото изказване на вицепремиера Калина Константинова относно украинските бежанци и последвалото прекратяване на плана за преместването им на други места.
“Нашето правителство предложи повече, отколкото трябваше, с настаняването им в тези луксозни хотели – смята той. – Отдавна беше ясно, че ще трябва да напуснат и естествено последва разочарование. За да се интегрират чужденци в пазара на труда, те трябва да живеят в големи центрове, трябва да са там, където има работа. Голяма част от украинките са в активна възраст, децата им също трябва да водят социален живот. Допуснахме същата грешка като с бежанците от Сирия, които пращахме по границата, за да можем бързо да ги отпратим. Трябва да сме готови – все повече мигранти ще влизат в нашия пазар на труда. Ние имаме нужда от тези хора. Все още обаче липсва политика за интеграция на бежанците на пазара на труда.”
Съставил: Диана Цанкова – по материали на програма “Хоризонт”, БНР – Кърджали, БНР – Стара Загора
Снимки: БГНЕС, БНР – Стара Загора
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..