В условията на остра енергийна, социална и икономическа криза България отново заговори за прилагането на пакета “Fit for 55” и Зеления преход към нисковъглеродна икономика. Според радетелите на зелената идея преходът към ограничаването на въглеродните емисии открива възможности за модернизация и нови решения, не само в енергетиката, но и за българската икономика като цяло. Доколко обаче страната ни е подготвена за този преход, при положение, че в Европа тя е сред най-зависимите от изкопаеми горива държави. Именно тези горива, в условията на настоящата криза, осигуряват енергийната независимост на страната ни, защото 50 % от енергийния микс е от въглищни централи.
Какви са мерките, които предвижда България, за да направи прехода към Зелена енергия освен ефективен и справедлив по отношение на най-уязвимите слоеве на обществото ни? Отговор дава вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, в интервю за Радио България:
“Темата касае почти всички сектори. От подготвяните досиета за промените на европейското законодателство, в които участваме на ниво Европейски съвет, до осъществяването на справедлив преход в енергетиката и да се възползваме от средствата от фонда за справедлив преход на стойност 2,5 млрд. евро. Тези пари ще спомогнат за трансформацията на въглищните региони и подобряване на средата – екологична, социална и икономическа. Ще бъде променен и начинът, по който се управляват отпадъците и депозитната система. Това ще намали обема на отпадъците в сметищата, които много често се палят и създават вредни емисии.“
Когато трябва да избират източник на енергия, много малък процент от българите се интересуват колко чист е той, особено когато стои въпросът за физическото оцеляване. Това е и причината някои малцинствени групи да се отопляват през студените месеци с отпадъци, въпреки стриктните забрани. С войната в Украйна и спирането на газовите доставки за Европа, прогнозите за предстоящата зима не изглеждат оптимистични, особено на фона на пълзящата инфлация.
“Ние ползваме много малко газ за производство на енергия – пояснява министър Сандов. – Използваме газ за отопление в София и на още няколко места през зимата, но дотогава се надявам да намерим решение на въпроса със спрените доставки. Всъщност, настоящият момент много ясно ни показва, че трябва да забързаме енергийния преход и по-бързо да се освободим от изкопаемите горива. Освен екологичен проблем, те крият рискове и за енергийната сигурност на държавите, които са зависими от доставките. Затова е важно да обърнем внимание на ВЕИ, които са безплатни като източници. Това са слънцето, водата, геотермалните източници, фотоволтаиците.“
Още през 80-те години на ХХ век, в института Fraunhofer (Германия) е разработен метод на производство на слънчева енергия и отглеждане на култури на една и съща площ. Когато са издигнати на достатъчно разстояние от почвата и помежду си, така че да осигуряват 68% осветеност на земеделската земя, се постига оптимален растеж на културите. Именно това съчетание на фотоволтаични технологии с обработваеми земи или пасища има потенциал да преодолее преобладаващата съпротива срещу разполагането на фотоволтаични инсталации.
“В момента един от водещите сектори са точно фотоволтаиците в земеделски земи – отбелязва министър Сандов. – Ако са изградени на около метър над земята, осигуряват по-добри условия за паша. Има множество земеделски земи, където почвите са деградирали, заради монокултурно интензивно земеделие с много пестициди. Доказано е, че ако на такива места се поставят фотоволтаици се връща влагата и плодородието, защото оставят земята да почива. Има много натрапени тези срещу ВЕИ, основно от лобита на фосилните горива, които държат да си запазят печалбите, които трупат.“
Въпросът е дали и доколко възобновяемите източници на енергия ще задоволят растящото потребление на електроенергия. Не е тайна, че през следващите години, с все по-широкото използване на електромобилите ще бъдат нужни огромни количества ток. Вярно е също, че зелената енергия няма алтернатива, но без допълнителни мощности, които да допълват и балансират ВЕИ, България няма как да постигне енергийна независимост.
Снимки: БГНЕС, Facebook /Борислав Сандов
Пожарът в дискотека в македонския град Кочани, при който 59 младежи загубиха живота си, а над 150 бяха ранени, провокира превантивни действия от страна на властите в България. Пожарната започва допълнителни проверки на близо 260 обекта в цяла..
Вторник ще бъде ден за национален траур, като израз на солидарност с най-близката ни съседка на Балканите, съобщи премиерът Росен Желязков. При пожар в дискотека в македонския град Кочани загинаха 59 души и още 155 бяха ранени. Трагедията в..
Почти пет месеца след последните предсрочни парламентарни избори в България, 51-вото Народното събрание "порасна" с една партия и вече е формирано от рекордните девет политически формации. Конституционният съд обяви 16 депутати за незаконно избрани..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония...
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..