Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им почит към мъдростта и традициите.
Не е тайна, че ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много българи. Обикновено това са билколечители, почитатели на билколечението, жени и млади момичета от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в много от градовете. Те излизат сред природата в ранната утрин, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките притежават най-голяма лечебна сила, защото в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.
Лековити са и водите, защото слънцето, завършило пътя си към лятото, се окъпва и поема обратно – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.
Легендите разказват, че когато Господ направил човека от кал, го оставил на слънце, за да изсъхне. Решил да си почине, но бил изморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал човека с пръст, покривайки тялото му с множество дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни вярва, че произходът на билките е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола.
На същата дата – 24 юни, православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този очевидно езически обичай. Народът ни го нарича свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.
Според традицията, по пътя и докато се събират билките, се изпълняват специални песни. Те звучат и днес при възстановките на обичая, които се организират в цялата страна.
На този празник са посветени и съвременни авторски песни във фолклорен стил. Като песента "Еньовден" на сестрите Ива и Ева Валентинови. "Преведена" от граовското наречие, тази песен разказва: "Станали рано призори все млади моми и невести … омайни билки да берат. Бели кошули носеха, тучни ливади сгазиха и се в росата търколиха… Докато слънце огрея, росни си билки набраха, венци на глави сплетоха, за здраве ги нарекоха…"
Снимки: pixabay, личен архив
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..
Всеки празник има свой аромат, "одежди" и мелодии. Така е и с Коледа. "За Коледарските песни и тяхното предназначение малко се знае, и малко се говори,..