Високата инфлацията е истинско изпитание за световната икономика. Ценовият трус в последните месеци беше много силно отчетен в България. Още през април инфлацията при стоките от първа необходимост достигна 20% в страната. Някои от цените бяха завишени спекулативно, но въпреки това не последва връщане в миналогодишните граници. През май инфлацията в България достигна 15,6% спрямо месец май 2021 г. - почти двойно по-висока, отколкото е средната годишна инфлация в еврозоната (8,1%). И още нещо – очакванията са до края на годината в страната ни тя да достигне 20%. Това е важен сигнал за състоянието на икономиката у нас, което ни отдалечава от държавите, възприели единната европейска валута. 

• КНСБ: Животът е поскъпнал с 60% за последните 2 години
  

"Вярно е, че държавата реагира на инфлационния натиск чрез различни социални плащания, намаляване на ДДС върху хляба, отстъпка в цената на бензина и  повишение на пенсиите, но инфлацията е изпреварваща и затова социалните мерки  са последващи, наваксващи, но не и напълно ефективни. Затова у хората остана впечатлението, че подкрепата не е достатъчна" – коментира утвърдените в актуализирания държавен бюджет мерки финансовият експерт Румен Гълъбинов.

"Трябват ни значително повече инвестиции. Да, европейските фондове са важни, но покрай тях трябва да привличаме и частни инвестиции, публично-частни партньорства, за да има повече добавена стойност в икономиката" – отбеляза той в интервю за пред БНР Благоевград:

"През последните две седмици има известно задържане на цените на пазара на петрол, а има и известно успокоение на пазара на газ. Тук влияе сезонът, защото през лятото битовите потребители са по-малко. Дори инфлацията може да стигне до около 20% през второто полугодие. В момента е много важно вътрешното търсене и потребление. Не трябва да допускаме да има задържане на търсенето и спад на потреблението."

"България в момента изпитва глобален риск, който би могъл да се материализира, а именно- риск от стагфлация, т.е. трайно нисък или не достатъчно ускорен ръст на брутния вътрешен продукт, съчетан с висока инфлация за некратко време", коментира експертът. Затова трябва да се промени и подходът в паричната и фискална политика, като държавата трябва да насочи внимание към две неща- изкупуване на дълга и инвестициите. "За предпочитане е да имаме повече инвестиции в икономиката, с което да преодолеем ценовия шок", посочи Гълъбинов:

"За инвестициите държавата би могла да съдейства най-вече по линия на големи национални проекти, били те в инфраструктура, в отделни структуроопределящи области на икономиката и от там вече да се увеличат значително както заетостта, така и доходите, а и да се разкрият нови работни места. Това ще доведе до възможност да се изплащат повече данъци и осигуровки. Всичко това движи икономиката. Антикризисните мерки, като актуализиран бюджет, повишени пенсии, нулевите данъчни ставки за брашното и хляба, 25 стотинки за бензин в помощ на шофьорите ще съдействат за по-добро състояние на потребителите и до известна степен запазване на стандарта на живот и покупателната способност. Но в същото време, без тези капиталови програми и без тези инвестиции, за които говоря, социалните програми и плащания няма да съдействат особено за ръста на Брутния национален продукт. Някои от тези мерки влияят пряко на паричното предлагане, вследствие на което може да се стигне и до по-висока инфлация. Така подобни мерки могат да съдействат за инфлацията, отколкото да имат антикризисно влияние."

Съставил: Гергана Манчева