Войната, която бушува в Украйна вече почти половин година, изправи Европа пред редица решения и избори, отлагани с години, промени съдбата на милиони на европейския континент. Повече от 7 млн. са бежанците, напуснали Украйна от началото ѝ, сочат данни на Агенцията за бежанците на ООН към началото на месец юни. Регистрираните у нас украински бежанци от началото на войната са малко над 110 000, като към началото на юни, у нас се намират 78 289 души. Каква част от тях са бесарабски българи обаче няма данни, но знаем, че техният брой в Украйна е между 250 и 500 000. Общността е призната от Украйна, разполага с представители в местната власт, както и със свой печатен орган – вестник "Роден край". Той се разпространява чрез абонамент и достига до всяка точка на Украйна.

"Вестникът започна да излиза още през 1989 година. От тогава до началото на войната в Украйна на 24 февруари тази година, издаването му не е спирало. Финансирането за него беше осигурено изцяло от Украйна, но войната спря всичко" – разказа ни главният му редактор Дора Костова. Срещнахме се с нея по време на първото ѝ пристигане в България от началото на военните действия. Последният брой на вестника е отпечатан на 19 февруари и запечатва обществените трептения преди сблъсъка, както и събития от културния живот на българската общност в Украйна:

"Вече се очакваше, че е възможно да има война, но ние до последно не вярвахме. В редица училища бяха организирани митинги, в които призоваваха за мир. Със специална статия отбелязахме и Международния ден на родния език, който честваме в Украйна на 21 февруари. Засегнахме и темата с Трифон Зарезан в страната.

Разказахме историята на Петър Габе – евреин, преселник от днешна Украйна, превърнал се в активен обществен деятел, публицист, баща на поетесата Дора Габе."

И това сякаш хич не е случайно – историята на този човек вероятно може да послужи като пътеводна светлина в пътя на множество украинци, намерили убежище от войната в България. Роден под името Пейсах Габе в Елисаветград, Херсонска губерния, той става учител по математика, учи английски, немски и френски, а по-късно се захваща със земеделие. В началото на Руско-турската Освободителна война става част от опълченците. През 1884 година, заедно с жена си Екатерина, се преселва в Добруджа, след гоненията над евреите в Русия, започнали след възцаряването на император Александър Трети. През 1891 приема българско поданство и сменя името си от Пейсах на Петър. Следват години на стопански подем, които го превръщат в най-богатия чифликчия в България.

Макар да спира вестника, Дора Костова продължава да помага на нуждаещи се българи и украинци. Те я търсят с молба за съдействие, свързано с емиграцията им към България и други европейски страни.

"Редакцията на вестника в Одеса се превърна в пункт за социална помощ. Личният ми телефон пък продължава да бъде "гореща линия" за въпроси, свързани с евакуацията и процедурите в отделните държави. Оказвахме и продължаваме да оказваме психологическа помощ на всички, които ни потърсят на място или по телефон."

И това ще продължи, докато ситуацията в Украйна позволи на екипа на Дора Костова отново да издава вестник "Роден край". Междувременно изданието беше представено в специална експозиция в Народното събрание, посветена на българските медии зад граница, които, по данни на Българската телеграфна агенция, към настоящия момент са 45 в 22 държави.