Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Вълкана Стоянова – еталон на българското традиционно пеене

Снимка: архив

Датата 13 юли 2022 г. бележи 100-годишнината на знаменитата тракийска певица Вълкана Стоянова, която още приживе беше истинска легенда. За нея фолклористката Мария Кутева пише: ˮМайсторското изпълнение на сложните бавни песни с богата орнаментика, подчертаният тракийски стил, прекрасният ѝ глас и изразително пеене оставят незаличимо впечатление  сред слушателите. Тя не само пее, а наистина ˮразказва“ песента.“

Родена в ямболското село Люлин, Вълкана Стоянова наследява музикалната дарба на своите предци. Певицата неведнъж е споделяла: ˮОткак се помня – все пея. Мама беше безкраен източник на песни, тихо ѝ пригласях, а тате все ме поправяше. Обичах песни, в които има красота, смелост и човещина. Струва ми се, че народната песен е най-доброто училище“. Репертоарът на именитата ни изпълнителка включва повече от 350 тракийски образци, част от които са в ˮЗлатния фонд“ на БНР. Изпълнителското ѝ дарование е особено въздействащо при бавните песни в невероятното единство с кавалджийския съпровод на Никола Ганчев.

Голямата певица е и сред първите български изпълнители, регистрирали записи на народни песни върху грамофонни плочи. Застава пред микрофона през 1936 г., съпровожда я оркестърът на един не по-малко известен музикант – кларинетистът Рамадан Лолов. По-късно е сред първите кандидатки, одобрени за Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София, още през 1951 – годината на основаването му. А главният художествен ръководител и основател, композиторът Филип Кутев, често ѝ възлага творчески задачи при спяването на гласовете в хора. Следват триумфални турнета по света, на които тя се изявява като солистка и част от хоровия състав, успешно представяйки изумителното богатство на българската народна песен.

Тодор Тодоров, работил десетилетия като технически директор на Ансамбъл ˮФилип Кутев“, дългогодишен приятел и ценител на изпълнителското ѝ майсторство, споделя лични спомени:

ˮС Вълкана Стоянова се познавам отдавна, много често бяхме заедно. Родена е на 13 юли, петък, а на 13 години прави и първите записи на тракийските си песни в студиото на грамофонната фирма “Арфа“. Била и е преподавателка в Националното училище за фолклорни изкуства ˮФилип Кутев“ - Котел. Много държеше при пеене да се чува всеки детайл от текста. Спомням си, на нейната 70-годишнина бяха дошли много изпълнители. Накрая тя изпя една бавна и една бърза песен. Дойде у нас да чуе записа и ми каза: ˮПовече да не си ми позволил да се кача на сцената, особено като чух това забавено вибрато“. След това имаше покани да пее, но повече на сцена тя не излезе. Беше човек с характер и не се поддаваше на разни мнения.

Когато дошла да кандидатства в Ансамбъла, нейното име вече е било популярно. Явява се пред журито, в което са композиторите Филип Кутев, Петко Стайнов, художникът Илия Бешков. Вълкана казала, че няма да пее заради цигарения дим, изпълнил помещението. Чак когато отворили прозорците, тя запяла. Много близки са бяха с Верка Сидерова, за която Вълкана беше светиня. Приносът ѝ е много голям. Има много последователи, двама от тях се стремят да пеят като нея. Тя е очертала една линия, един важен урок за пеене. Вълкана Стоянова беше човек, дал много за българския фолклор, за Ансамбъл “Филип Кутев”. Пяла е почти в целия свят, в много известни зали. За Вълкана Стоянова ще се говори още много, но по-добре е да се слуша повече – в гласа ѝ има нещо уникално.“

Народната певица си отиде през 2009 г. Дори и след като слезе от сцената, тя запази обичта и признанието на публиката. През 1995 г. град Стралджа даде сцена на талантливите ѝ последователи, взели участие в Първия национален конкурс ˮС песните на Вълкана Стоянова“. Носителка е на престижната награда ˮНестинарка“ – 1992 г. за заслуги в традиционното ни изкуство. Ще завършим с още няколко думи, казани от Тодор Тодоров: ˮСпоменът за Вълкана Стоянова ще е жив, докато има България, докато има народно пеене. Тя е еталон на българското традиционно пеене.“

По публикацията работи: Михаил Димитров

Още от категорията

Европейската джаз мрежа избра София за домакин на годишната си среща

Най-големите джаз фестивали на Европа избират София за провеждането на професионална среща за джаз на Стария континент. Европейската джаз конференция за пръв път ще се проведе от 22 до 25 септември в Софи я, като това е първото по рода си събитие в..

публикувано на 22.09.22 в 07:20
Група „Трендафилка“ от Ню Орлиънс

Български песни и ритми от Ню Орлиънс

Ню Орлиънс е известен със своята пъстра мултикултурна общност, традиционната си кухня и най-вече с невероятното си музикално наследство. В световната столица на джаза почти всеки свири на някакъв инструмент, но не непременно джаз. „ Тук хората са..

публикувано на 21.09.22 в 13:49
Снимка: Facebook/arrowmusicofficial2020

New York – мечтата на трио Arrow

Arrow е трио, в което участват съвсем млади музиканти, възпитаници на Националното музикално училище ˮЛюбомир Пипков“. Валерия Василенко – вокалистка в групата, е пианистка, дъщеря на известни педагози и изпълнители, която все пак избра поп и джаз..

публикувано на 20.09.22 в 10:47