През 1903 г. след погроми е потушено Илинденско-Преображенското въстание. Но Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) продължава да се развива и след въстанието е подкрепяна от населението. За да отслабят българската ВМОРО, турските власти отварят Македония за въоръжената пропаганда на сръбски и гръцки чети. Чрез пари, но най-вече с терор, те искат да накарат българите да се откажат от своите училища и църкви и да се обявят за сърби и елини.
За да се противопостави на насилието, ВМОРО създава нови чети от доброволци в България, начело с Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и други войводи. Над половината от доброволците са българи от Княжество България, които тръгнали да се сражават за освобождението на своите събратя в Македония. През лятото на 1907 г. българските чети пристигат в областта Азот, където между Битоля и Пирот планирали да се срещнат сръбските и гръцките противници на ВМОРО.
В началото на юли в района на Бабун планина се събират над 200 редовни четници. Те са подпомогнати от около 250 четници от местните милиции на ВМОРО. Чуждите формирования са прогонени и търсят защита от турската власт. Но срещу това най-голямо формирование, което революционната организация някога е събирала излиза над 3000 души редовен турски аскер начело с бъдещия военен министър Енвер бей.
На 13 юли вечерта в с. Никодин войводите решават да приемат сражението, като дадат отпор от изгодни позиции по високите части на планината.
На 14 юли 30 души от Костурската чета, предимно гимназисти от Южна България и няколко други четници, заемат издадената най-напред вуланична, скална височина Ножот над с. Ракле (днес в границите на Северна Македония). Те имат заповед да се изтеглят при настъплението на турците, но след началото на сражението младежите отказват да остъпят. Оставят се да бъдат обкръжени и се бият саможертвено до край. Някои се самоубиват, за да не попаднат в плен. Последните се самовзривяват на върха. На Ножот загиват 45 момчета, повечето от които на по 18-20 години.
След завземането на върха аскерът разсъблича загиналите, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите защитници. Телата на героите са погребани на скалистия връх.
Оцелялата документална фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския офицер – италианския капитан Лучи. Той заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно снимката е препечатана в цяла Европа. Общо в сражението загиват 67 българи. Четите на ВМОРО успяват да се измъкнат от обкръжението.
Съвременните историци в Северна Македония категорично отричат в това най-голямо сражение на ВМОРО след 1903 г. да са участвали българи. За щастие истинските летописци, съвременници и участници Христо Силянов в "Освободителните борби на Македония" и Стефан Аврамов в "Революционните борби в Азот и в Поречието" са запазили истината за "рицарите на Ножот", както ги нарича самият Силянов.
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..