България има разкрити 11 държавни културни института в чужбина (Берлин, Братислава, Будапеща, Варшава, Виена, Лондон, Москва, Париж, Рим, Скопие и Прага), които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата, а дейността им се осъществява в съответствие с двустранните междуправителствени договори. Не така стои въпросът с Българските културно-информационни центрове в сръбските градове Босилеград и в Цариброд. По местното законодателство те работят като неправителствени сдружения. Председателят на центъра в Босилеград Иван Николов сравнява тяхната самодейност с възрожденските читалища. По думите му, работата им се затруднява от мудното европеизиране на Сърбия, което бави отварянето на границите и развитието на региона. Няма и диалог между двете съседни държави за българското малцинство в района на т.нар. Западни покрайнини. За един век хората в Босилеград са мигрирали към България, Сърбия и Македония, а населението е намаляло от 30 000 на 5-6000 души.

"Създадохме културно-информационния център тук, и с работата му се опитваме пазим българския дух, българския език преди всичко и да насърчаваме хората в един нов стил и начин на поведение и сме доволни от това, че младите все повече го осъзнават, все повече се ориентират" – посочва Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград.

• Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от България

Пред Радио България Николов разказа, че  имат известна минимална поддръжка от българската държава, но работят предимно с подкрепата на множество български институции, като Столична община, читалища, музеи, галерии и медии. Съжалява, че по програмата за трансгранично сътрудничество нямат нито един осъществен проект.

Българите в Босилеград, за разлика от своите сънародници в Цариброд, са далеч от главен път. Те не могат, подобно на царибродчани, всеки ден да ходят на работа до София и вечер да се връщат. Близкият до Босилеград български областен център Кюстендил не предлага възможност за препитание, а до там няма дори редовна автобусна линия. Като алтернатива на т. нар. ежедневна миграция босилеградчани искат да развият етнографски туристически комплекс, включващ едно килийно училище от 1832 г. и черквата в с. Извор, която е от 1833 г.

"Тя е много интересна черква, има само още една в България с такава архитектура - в Банско. Ако в този район, в това село се направи етноцентър, с оглед на близостта до София, това би могло значително да повиши туристическия поток. Там, където се движат хора, вече се появяват предпоставки за икономическо развитие – разсъждава относно бъдещето Иван Николов. – Защото в момента, за съжаление, Босилеград е обхванат от лапите на международните минни компании, които страшно много замърсяват околната среда и обедняват района. По принцип всички рударски селища са бедни селища. Да не говорим за застрашаването на околната среда и здравето на хората. Но с този проект, който не е чак толкова много скъп, бихме могли да пазим българското културно-историческо наследство и да го представим достатъчно добре, близостта на София /близо 130 км/ е предпоставка за развитие на района."

• Интересно лято в Босилеград – творчески пленер и графити

Почти целият випуск на Босилеградската гимназия всяка година отива да учи в българските висши училища – посочва още ръководителят на КИЦ-Босилеград. Повечето студенти остават да работят в България. Това допълнително застрашава демографски района. Но, според Николов, в началото на 21-ви век не може хората да бъдат оставени да мизерстват, затова е доволен, че младите се реализират в България. Като проблем пред обучението на майчин език той споделя липсата, вече над 10 години, на български превод за задължителните сръбски учебници. Оптимист е обаче за българското самосъзнание в региона:

"Въпреки всичко в Босилеград младите знаят български език, макар и с този примес на диалекта, на който иначе си говорят. Но само това не е достатъчно. Вие знаете, че за укрепването на българското национално самосъзнание, освен българския език, те трябва да имат познания по българска история, култура, география, по ред други неща. Този район географски е насочен към България. Повечето хора в Босилеград вече имат българско гражданство и това създаде предпоставки за национално самочувствие и приобщаване към българското културно пространство. С живота в България и ежедневните контакти, които имаме вече е избистрено това самосъзнание в новото поколение, което идва."

Снимки: Иво Иванов