Около шест месеца – толкова продължи работата на Комисия по политиките за българите извън страната към 47-ото Народно събрание. Извън приоритетите, които очерта нейният председател Антоанета Цонева в началото на тази година, комисията успя да разгледа и разреши и някои проблеми, поставени при изслушванията на министерствата, агенциите и други служби, пряко или косвено свързани с политиките за общностите ни в чужбина:

„Многократно разглеждахме въпроса, че приемът на младежи с български произход от Западните Балкани, Украйна и Молдова, беше затруднен за онези от тях, които вече са придобили българско гражданство или имат постоянно пребиваване. Беше направена промяна в Закона за висшето образование, съществуващите до момента пречки са премахнати“ – отбеляза едно от постиженията Антоанета Цонева, в интервю за Радио България – „Сега вече дори и онези, които имат българско гражданство, а не само удостоверение за български произход, могат да се възползват от прием по Постановление 103 на МС. Въпросът засяга хиляди младежи, които са трайно свързани с България. Затова тази промяна в закона беше приета с пълно мнозинство“.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Антоанета Цонева пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Друг успех на комисията е свързан с наредбата за дългосрочно командироване в чужбина на български учители.

„Тя не беше изменяна от 10 години и според промените, приети на предпоследното заседание на МС, с 30% са увеличени дневните, които учителите ще получават, въведена е възможността за компенсации за квартири, както и поемането на пътните разходи за тях и техните семейства два пъти в годината. Социалните, здравните и други гаранции също са значително подобрени. Така че преподаването на български език зад граница, ще се осъществява при много по-добри условия.“

Дни преди края на своя мандат начело на комисията, Антоанета Цонева беше сред гостите на конференцията на Асоциацията на българските училища зад граница. Една от засегнатите теми по време на форума бе свързана с признаването на българския език като матуритетен, какъвто е статутът на другите европейски езици.

„Това е една голяма битка, която се води вече дълго време. С нея е запознат и ЕП, вече има и резолюция, че българският език трябва да получи този статут. Това решение обаче няма ултимативен характер и не може да бъде наложено едновременно във всички европейски страни. Трябва да става постепенно с договорки между МОН и всяка отделна страна – посочи Цонева и допълни, че е важно децата, които посещават неделните училища още от 4-годишни, да получат стимул да не се отказват да изучават български език, когато поотраснат и се сблъскат и с останалите учебни предмети.“

На последен етап е и ангажиментът, свързан с осигуряването на средства за подкрепа на българските медии по света. Отделените за целта 200 000 лева ще бъдат разпределени веднага щом Министерският съвет приеме съответното постановление.

„Надявам се, че служебният кабинет ще приеме това постановление, защото предвидените за подпомагането средства, трябва да бъдат прехвърлени към бюджета на МВнР. Държавата не трябва да спира да работи, защото се налага да отидем на избори.“

Антоанета Цонева на откриването на изложбата „Българските медии по света“ в Народното събрание.

„Оказа се, че създаването на такъв съвет само на принципа, че си организация, която е зад граница, не е достатъчен критерий. Много по-добре е, когато заинтересованите страни работят по теми, заедно с институциите – обясни Антоанета Цонева. – Пример за това беше едно от последните заседания на комисията, което беше посветено на изслушване на организации в България и Сърбия, както и представители на МВнР и МОСВ, свързани с екологичните заплахи, съществуващи в Босилеград.“

Що се отнася до работата на Българските културни институти по света, Цонева е категорична, че ръководителите им трябва да имат много по-силен ангажимент за връзка с българските общности.

„Има една наредба за избор на директори на БКИ, която е на Министерството на културата. В нея пише, че освен своите приоритети, директорите трябва да представят начина, по който ще се свързват с българските общности. В момента тази наредба е на етап обществено обсъждане и се надявам това изискване към тях, по-прозрачният им избор и по-високата отчетност, да доведе дотам, да превърне тези 11 института, в едно истинско средище за българските общности.“

Снимки: Facebook / Антоанета Цонева, Диана Цанкова, parliament.bg