Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Световната седмица на водата питаме къде е България на синята карта

Водоснабдителната инфраструктура в страната е много стара и в тежко състояние

Снимка: pixabay

С много дъжд в България започна Световната седмица на водата (23.08-01.09.22 ). В град Карлово беше обявено частично бедствено положение заради проливните дъждове в района, които доведоха до наводняване на редица частни и обществени сгради. Порой и буря връхлетяха часове по-късно и Стара Загора. Седмица по-рано пък мистериозно пресъхна река Искрецка и остави около 12 000 души в град Своге и околните села без вода за дни. След 48 часа водата също толкова неочаквано отново потече в коритото си, като според Националната електрическа компания (НЕК) настъпилото засушаване е резултат от продължаващото в цялата страна маловодие, характерно за този период от годината.

Подобни полюсни природни събития не са изключение и в Европа. Преди дни най-дългата френска река Лоара достигна застрашително ниски нива на водата, а притоците ѝ пресъхнаха. Река Дунав също е маловодна и в българския ѝ участък бяха измерени нива, само сантиметър по-високи от най-ниските в последните 80 години. 

Река Дунав

Засушаването е резултат и от рекордно високите температури това лято в Централна и Западна Европа, като термометрите за първи път показваха над 40 градуса по Целзий във Великобритания и Северна Германия. Испания също не беше подмината от летните горещини и засушаване.

"Изменението в климата и последиците, които то води след себе си, очевидно не са мит. Природата ни дава нагледни примери както в България, така и навсякъде по света" – каза в интервю за Радио България инженер Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите. По думите му, подобни природни рекорди не са нещо ново в историята ни, но именно заради климатичните изменения през последните десетилетия в момента живеем в постоянен риск от безводие или наводнения. А водата, колкото и разрушителна може да бъде, е един от най-жизненоважните ресурси за човечеството. Даваме ли сметка за това?

Инж. Иван Иванов

По думите на специалиста, в България последните години усилено се изготвят т.нар. планове за управление на риска от наводнение, планове за управление на речните басейни, но въпросът дали те се прилагат адекватно остава отворен:

"Моите наблюдения са, че в България има нужда от по-фокусирана работа върху прилагането на мерките, които се записват в тези документи. Те се изготвят наистина старателно под наблюдението на ЕК, която ги изисква, но след това написаното остава просто на хартия и мерките, които следва да бъдат предприети не се случват. Основното оправдание е липса на средства, но ако няма средства то значи не са добре предвидени и приоритизирани въпросните написани мерки – казва инж. Иванов.– Според мен не липсата на финанси е причината, а по-скоро липсата на координация между различните институции. Липсва координационно звено, което да управлява водите и водния ресурс на страната и неговото използване по най-адекватния и рационален начин." 

Според последният доклад на Изпълнителната агенция по околна среда за 2020 година общият брой на възобновяемите водни ресурси на България възлиза на 79 877 млн. кубични метра вода, което е най-ниското отчетено количество за последните пет години. И въпреки че страната ни е на второ място в Европа след Исландия по броя на минералните извори, то много от тях не са годни за експлоатация и на практика не играят никаква роля във водния баланс.

Възможно ли е България да се превърне в една от най-бедните страни на синята карта на Европа?

"При всички положения аз бих казал, че налични водни ресурси има. Нека не забравяме, че те освен за битово водоснабдяване, се използват за напояване, в тежката и леката индустрия и в хранително-вкусовата промишленост. И трябва да сме наистина много добри в управлението на този природен ресурс, за да не страда цялата икономика на държавата. Дали го правим – според мен не. Дори и фактът, че 60 % (или 492.46 млн. м3 за 2020 г. по данни на НСИ) са средните загуби на вода във водоснабдителните системи е доказателство за небрежното ни отношение. Търсим оправдание в старите водопроводи, многото течове, но това се говори от 15 години и няма никакъв положителен напредък и промяна. Оправдаваме се с липсата на средства, но се оказва, че такива има. Те обаче или не се използват навреме, в определените за тях срокове, или не се използват разумно. Давам пример с новопостроени съоръжения, които работят по-лошо от стари съществуващи такива. И това се подминава без да се търсят виновни или да се правят изводи."


Средното потребление на вода на глава от населението в България е в средноевропейските норми, по данни на НСИ, 102 литра дневно за 2020 г., и 99 литра на човек за 2019 година. Това на практика изключва от проблема битовото потребление. За сравнение през 2018 във Франция тази консумация надхвърля 170 литра на човек на ден, в Швейцария е 160 литра дневно и 149 литра в Обединеното Кралство.

Иван Иванов е категоричен, че загубите по водоснабдителните съоръжения и загубите в напоителните съоръжения са в основата на водните кризи и битови ограничения в страната ни.

"Инфраструктурата на държавата е много стара и в тежко състояние, защото през годините не е имало планирана подмяна на тези съоръжения. Действало се е реактивно и така продължаваме и към момента, което ни поставя в сериозен риск. Голяма част от сега излизащите информации за ограничения на водоснабдяването в отделни населени места се дължи не на липсата на воден ресурс, а на това, че отвеждащите водопроводи до съответните места аварират твърде често и по тях се губи много вода. И в съчетание с климатичните условия се създава предпоставка водоизточниците да пресъхват" – обясни председателят на Българската асоциация по водите.

А всичко това се отразява на джоба на всеки българин. От 1 август Комисията за енергийно и водно регулиране обяви поредното увеличение на цените за кубик вода в няколко града. Сред най-засегнатите са Бургас с 60 % увеличение (4.39 лв. за кубик), Габрово 30 % и Враца с 15 %. Причината, по думите на регулатора, е необходимостта от средства на дружеството за извършване на планирани ремонти и обновяване на системите за следващите 4 години. Отново добри намерения на думи. А в заключение е важно да имаме предвид думите на инж. Иванов, че трудно можем да управляваме природата, затова ни остава да бъдем подготвени за нейните изненади и да минимизираме човешките жертви и донякъде материалните.

 Снимки: pixabay, Виктория Топалска, bwa-bg.com

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Новото божоле пристига тази вечер в София

Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..

публикувано на 21.11.24 в 11:56

"Маркет линкс": 35% от българите искат касиране на изборите

Над 35% от гражданите подкрепят идеята предсрочните парламентарни избори от 27 октомври т.г. да бъдат изцяло касирани, показва национално проучване, финансирано и осъществено съвместно от бТВ и "Маркет линкс".  Според 26% от анкетираните изборите..

публикувано на 21.11.24 в 11:39

България дава 100 хил. евро на СЗО в подкрепа на цивилното население в Газа

Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..

публикувано на 21.11.24 в 11:11