В утрото на 6 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг получава известие за установения контрол над Пловдив и арестуването на главния управител Гаврил Кръстевич от български войски. По това време младият монарх се намира в летния дворец “Сандрово” – първообраз на морската резиденция "Евксиноград". Веднага се отправя към Варна, където от балкона на някогашната "Телеграфо-пощенска станция" оповестява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Огромно множество от хора приветства събирането на част от разпокъсаните скоро след Освобождението български земи.
137 години по-късно морската столица ще си спомни за историческия ден чрез възстановки, празнично шествие и концерт на представителния духов оркестър на Военноморските сили с автентични химни и маршове от времето на Съединението.
"На 6 септември князът пристига в галоп с един файтон и това ще го видим по време на възстановката – разказва Ламбрин Сотиров, организатор на празника и създател на музея “Стара Варна”. – Той ще излезе от правителствения дом – както се е назовавал тогава, и точно там, където е застанал през 1885 г., ще се появи със своята свита, за да обяви, да приеме и да признае Съединението на България. Едва когато това се случва, Съединението става юридически, дипломатически, национален и световен факт. Т.е. Варна е тази, която слага юридическия печат на княза върху това велико дело."
За обединяването на част от разпокъсаните български територии ще си спомни и Пловдив – градът, в който се разиграват основните събития, довели до отхвърлянето на върховенството на султана и присъединяването на автономната провинция на Османската империя към Княжество България.
На площад “Съединение” в сградата, построена за Областното събрание на Източна Румелия, днес се помещава експозицията на Регионалния исторически музей "Съединение на България 1885 г." със знамената и оръжията на четите и други ценни артефакти.
А недалеч е издигнат паметникът на Съединението – 12-метрова скулптура на млада жена, вдигнала над главата си лавров венец.
На жителите на столицата София пък малка гробница в центъра на града винаги ще напомня за княза, застанал зад най-голямото териториално разширение в сремежа към национално обединение – извършено без благословията на Великите сили, и година по-късно станал жертва на преврат, организиран от русофилски настроени офицери заради твърдото му намерение да води самостоятелна политика.
Мнозина родолюбиви българи, наричани с най-добро чувство "луди глави", рискуват живота си в подготовката и довеждането до успешен край на Съединението.
Един от тях – революционерът и писател Захарий Стоянов, с думите "Братя! Часът на Съединението удари!", възвестява святото дело.
“Захарий Стоянов е дал тъканта на нашето национално освободително движение в решаващата му фаза и, разбира се, като летописец на Априлското въстание – казва историкът проф. Пламен Павлов. – Той създава Българския таен централен революционен комитет и изиграва водеща роля в Съединението. Въобще многостранната му дейност само за 39 г. живот обхваща невероятни пространства и мащаби, които дори и днес е трудно да си представим. Но не бива да забравяме, че върху него се изсипват и много хули – той е отричан, превръщан в отрицателен герой в каква ли не форма, което, за съжаление, се отнася и за неговото творчество.”
Сред най-решителните защитници на Съединението е и Стефан Стамболов, който в качеството си на председател на Народното събрание оказва натиск върху Александър Батенберг да легитимира този политически акт. Именно той съставя прокламацията, с която на 8 септември монархът признава сливането на двете български територии и се обявява за княз на Северна и Южна България.
Стефан Стамболов се нарежда сред най-значимите държавници на XIX век – като младеж се включва в национално-освободителните борби, след Освобождението влиза в политиката от страна на Либералната партия, а с коронясването на княз Фердинанд застава начело на правителството, постигайки невиждан икономически подем и ориентирайки външната политика на Запад.
Заради непоколебимостта, с която управлява, и спечелените много врагове, в навечерието на новия век е посечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си. Остава в историята като един от Строителите на съвременна България.
Текст: Диана Цанкова (използвани са интервюта на БНР Варна и БНР “Хоризонт”)
Снимки: БГНЕС, rimplovdiv.wordpress.com, opoznai.bg, архив
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..