Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм

Йорданка Николова демонстрира техниката на кене пред Лютовата къща в Копривщица
Снимка: Венета Николова

Полупрозрачна, фина, изтъкана от фантазия и много любов – копривщенската дантела със сложните ѝ орнаменти била неотменна част от някогашните носии и домашни тъкани. В миналото майсторките от Копривщица са влагали цялата си душа в създаване на приказен свят от конци. Под сръчните им ръце оживявали геометрични фигурки, чудновати цветя, птици, животни… Днес този занаят замира.

Йорданка Николова е сред малкото жени, които продължават традицията, пренасяйки я в съвременността. Срещаме я в Лютовата къща в Копривщица, в чийто приземен етаж е подредена експозиция със автентични стари местни тъкани, в т.ч. и красиви копривщенски дантели. В двора на къщата редовно се правят демонстрации на традиционните местни занаяти. Този ден Йорданка показваше на събралите се туристи старите технологии на плетене. При фриволитето се плете със совалки и се правят възелчета.

Старинни дантели кене, представени в експозицията на Лютовата къща

Тази технология е внесена от Европа.Но у нас повече се е използвала шитата дантела или т.нар. кене, научаваме от нея.

В миналото копривщенки не плетели, а шиели дантелите си, при това с най-обикновена игла и с … конски косъм, използван като основа, върху която бродирали с копринени конци. Тази техника е с дълбоки корени назад във времето. Предполага се, че е била донесена от далечния Изток. Разпространена е и в други краища на България, ала копривщенки се славели като най-добрите майсторки на кенето.

"В Копривщица, всяка една официална риза, например по деколтето и ръкавите, има зашито кене. Прави се върху конския косъм, много сбито, много плътно, не така рехаво, като при другите дантели, и с много флорални мотиви, много цветенца – казва Йорданка Николова. Всяка една фигурка си има някакво наименование. В Копривщица по един начин им викат, в ихтиманско по друг и т.н. Но това, което съм чувала от старите хора е, че жените правели долната част, основата на кенето, която представлява мрежа от дупчици върху конския косъм. А след това, други по-добри майсторки, се заемали с по-трудоемката, но по-красива част – шиенето на фините геометрични фигурки или цветенцата с листенца с клонки и т.н.

Шиене на кене

Докато при совалковите дантели, жените следвали определен модел, върху който надграждали, при кенето всяка майсторка украсявала дантелата според собствените си представи и умения – с точно око, спокойна ръка и търпение. Понякога с разноцветни конци те бродирали допълнително върху мрежичката различни орнаменти, а накрая завършвали с мъниста.

"Кенето е само въображението на жената, която го създава. Така както го е виждала, както го е чувствала, така го е правила. Шило се е с копринени конци, те са обработвали коприната, варили са я, за да стане по-мека. Боядисвали са я в зелено, лилаво, мораво… Откриваме кенето предимно на видими места върху официалните дрехи, които хората са обличали за хорото на мегдана и за тържествата. Защото това е много трудоемка работа" – казва Йорданка.

Заедно с още няколко жени, тя е част от работилница "Седянката", която се стреми да възобнови забравените български занаяти и да ги пренесе в бъдещето. По думите ѝ, все повече млади хора се обръщат към нея и колегите ѝ с желанието да усвоят този старинен и красив български занаят.

Гривна, изплетена на совалка

Вижте как Йорданка Николова демонстрира техниката на кене пред Лютовата къща в Копривщица:

Вижте още: 
Снимки: Венета Николова

По публикацията работи: Анна Фуцкова

Още от категорията

Снимка: Facebook/ Българските корени

Бабинден в Разлог – град, пазител на традициите

В началото на всяка година в Разлог и околните села от пиринския край започва трескава подготовка за Бабинден. Празникът е посветен на бабите и жените, които помагали при раждането на младите невести. Всяка година той се отбелязва на 21 януари, а в..

публикувано на 19.01.24 в 12:55

Руснаците в село Татарица празнуват Новата година по стар стил

Етническите руснаци в село Татарица просрещнаха Новата година по стар стил. Традицията изисква да се направят символични “засевки”, както и децата да посетят домовете и да разпръснат просо, слънчоглед, жито или царевица с пожелания за добра и богата..

публикувано на 14.01.24 в 13:35

В Граовско и цяла Западна България отбелязват празника Сурва

Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството...

публикувано на 13.01.24 в 15:25