Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фестивалът WIENWOCHE във Виена и българската следа в него

Фестивалът показва градското изкуство на Виена и поставя глобални теми за дискусия

7
Снимка: личен архив

"Изкуството е лъжа, но тази лъжа ни учи как да стигнем до истината”- тези думи на великия Пикасо сякаш са универсалният превод на усилията на всички артисти по света. Търсенето на „истината“ за един по-добър свят, за изграждането на една по-красива и здрава сцена, на която всеки от нас да получи най-подходящата си роля в пиесата "Живот“ е водещо за съвременното изкуство. Днес ви разказваме за един малък фестивал, който вече десет години работи за промяната на обществото на Виена и погледа върху емигрантите там. WIENWOCHE или „Седмицата на Виена“ е културно събитие, което експериментира със сливането на творчески практики и активизъм. Посредством възможностите на универсалния език на изкуството чрез проектите, които включва програмата му, всяка година се повдигат актуални въпроси и проблеми, вълнуващи съвременния човек и обществото, в което живеем. По традиция, от 2012 година WIENWOCHE се провежда всяка година през септември, а България се оказва важна част от историята му. След проведен отворен конкурс програмата на първите четири издания на фестивала е възложена за куриране на екип от трима артисти – българките Петя Димитрова и Радостина Патулова и колегата им от туски произход Кан Гюлсю.

"Фестивалът е основан през 2011 година и около този период се смени градската управа на Виена. Като коалиционен партньор влезе зелена партия, която се ангажира с преосмисляне на финансирането на културната продукция на града. Беше осигурена подкрепа на постемигрантската културна продукция във Виена, защото както знаем, цяла Европа е в геополитическа трансформация последните години и на практика всички общества са емигрантски, както и България е на път да признае скоро. И този дискурс, да се покажат и видят участниците, които създават съвременна културна продукция във Виена, даде основите на един нов градски независим фестивал, който обединява в себе си култура, изкуство и активизъм. Форматите са най-различни, не само свързани с изобразително изкуство, а създадени от независими колективи, групи, музиканти. Структуриран е на принципа на обявени свободни конкурси за участие на различни проекти. Основната идея на фестивала е че той е антисемитски, антихомофобски, антирасистки, антифеминистки – изобщо водещо е липсата на всякаква личностна или социална дискриминация. Той е малък, локален фестивал в алтернативната сцена, но дава възможност на артисти, които нямат много опит и познанства в австрийската културна сцена да продължат да се развиват и да бъдат забелязани" – разказва специално за Радио България от австрийската столица Петя Димитрова.

Самата тя добре познава пътя, който изминава един артист в чужда и непозната за него държава. Родена през 1972 година, българката признава, че е от онова поколение, което е израснало в социалистическата реалност с мечтата за живот в свободния, западен свят. Категорично против нелегалното бягство Петя остава в родината си до началото на 90-те години на XX век и като студент в НХА се възползва от установените по онова време връзки между Австрия и България и завършва висшето си образование в Академията по изящни изкуства на Виена. Останалото е история на австрийска територия. И въпреки, че за нея Виена не е първоначален и целенасочен избор, а възможност на времето, мястото се оказва правилният път, който продължава вече двайсет години. А причината е много проста, казва ни Петя:

"Ами, животът, отговаря тя. Човек се установява, създава приятели, среда, мрежа от работни контакти и не на последно място един по-добър стандарт на живот, който като момиче от средностатистическо българско семейство преди това нямах. В Австрия има много голяма българска диаспора – преди 89-а година тя е политическа, след промените – номенклатурна, също и работническа и студентска. Много мои колеги и познати се върнаха в България, защото имаха други възможности просто, бяха с друг произход. Аз нямах тази възможност и продължих живота си тук“.

Петя се връща в България всяко лято и с удоволствие приема покана за съвместна работа с артисти в родината си. Водещото в работата ѝ е анализът на обществено-политически процеси и осветяването на хора от обществото, които се борят да го променят – всичко онова, което съчетава в себе си и фестивалът WIENWOCHE. Тази година той е между 16 и 25 септември на различни места във Виена и включва многобройни изложби, дискусионни панели, уъркшопове и други събития, с участието и на много български артисти. Петя Димитрова е една от тях с работата си Doing the dirty Work, в партньорство с Виолета Иванова. "Вече десет години идеята просъществува, което говори, че подобни прояви са значими сигнали и борба за предефиниране на обществото и промяна на квалифицирането на всички членове в него и най-вече на емигрантите“, казва българката. И сякаш в духа на Марсел Дюшан и изречените от него думи "най-добрата ми творба е моят живот" съвременно изкуство във всичките му форми ни показва произведението, което всички ние изграждаме ежедневно. Дали ни харесва и какъв ще е крайният резултат зависи от нас и предстои да видим.

Снимки: личен архив
По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Театрален спектакъл пресъздава преселването на бесарабските българи

Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...

публикувано на 23.10.24 в 07:15
Румен Статков ,,Самодиви”

Художникът Румен Статков в нов "Танц" със своята публика

Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..

публикувано на 22.10.24 в 09:55
Радослав Спасов

Отиде си Радослав Спасов – операторът на "Време разделно" и куп емблематични български филми

Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български  филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..

публикувано на 21.10.24 в 08:54