Подводната експедиция на Националния исторически музей в залива до нос Христос, южно от град Созопол, приключи преди дни с уникални находки, свързани с историята на корабоплаването и товаро-разтоварните дейности в тази част на българското Черноморско крайбрежие.
Нос Христос е най-югоизточният скалист нос на полуостров Буджака до град Созопол. Южно от него е разположен голям залив, който е обозначен като Portus Baglar (или "Залива на лозята") в карти от целия XVIII век. През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети, свързани с корабоплаването в региона (амфори, каменни котви, щокове). Предполага се, че през Античността и Средновековието на големия полуостров Буджака е била разположена пристанищна зона, която е обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в местността Каваци.
Подводната археологическа експедиция, водена от зам.-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов е открила сравнително голям брой фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр.) на дълбочина от 6 до 10 метра. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че този вид котви са най-старите корабни елементи, използвани още през Бронзовата епоха в Средиземноморието и Черно море. Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III-II хил. пр. Хр., но те се използват и в началото на I хил. пр. Хр..
При подводните издирвания в района на Port Baglar са открити също така и четири железни котви, които се датират към XVII-XVIII век. Има и други ценни находки от приключилата експедиция на НИМ в района на Созопол, които тепърва ще се изследват.
Цялостният оглед на бреговата ивица в тази част на българското Черноморие дава основание на учените да предполагат, че освен като "убежище" при силни морски бури, Port Baglar е бил използван и за товаро-разтоварни дейности, свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура. Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения, познати през по-късни епохи като скели. Първото място се намирало в подножието на проучвания средновековен манастир южно от нос Христос. Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля (пристан) и хелинг (съоръжение за спускане на корабите във водата – бел. ред.), е било разположено в началото на плажа "Каваците". Там, до началото на XX век, е съществувал железен кей, влизащ навътре в морето.
Проучванията на залива до нос Христос ще продължат до края на годината, съобщават от НИМ.
Съставил: Венета Николова
Снимки: Национален исторически музей
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..