Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Избирателната активност е функция на доверието към политическата система в България

Снимка: БГНЕС-архив

Дали ще се сбъднат прогнозите на анализаторите за рекордно ниска избирателна активност, предстои да разберем в края на днешния изборен ден. За четвърти път за по-малко от две години сме изправени пред урните в опит да изберем адекватно на ситуацията в държавата политическо представителство. Усложнената геополитическа обстановка слага допълнителна отговорност на плещите на уморения от постоянни кризи и избори българин.

Атанас Радев

"Кампанията беше изключително вяла, а посланията, които отправиха партиите, не са адекватни на ситуацията. Затова генералният въпрос е за доверието в институциите и към политическата система като цяло", обобщи политологът Атанас Радев пред БНР. По думите му, политиците не успяха да проведат дебат по същество на идеи, концепции и стратегически приоритети. "Бих определил всичко това като циркова постановка. Политическият цирк стана толкова голям, а публиката толкова малка.Аз не съм оптимист по отношение на избирателната активност, предвид цялостната кампания", допълни той.  

Днешният вот беше предшестван от безинтересна предизборна кампания, в която избирателят трудно можеше да открие рационални идеи за решение на икономическата и газова кризи на прага на идващите зимни месеци. Затова и охлаждането на ентусиазма на гласоподавателите е закономерно. "Имаме затруднение заради липсата на нова ентусиазираща публиката идея"смята политологът проф. Антоний Тодоров. В тази ситуация купеният вот би могъл да бъде определящ.

Антоний Тодоров

"Проблемът не е вчерашен. За съжаление ние често се съсредоточаваме повече върху тези, които продават гласа си, а по-малко върху онези, които отиват да купуват. Нишките трябва да се разплетат. Защото често има отчаяни хора, които, знаейки, че никой няма да направи нищо за тях, продават гласа си. Най-опасни са брокерите на гласове. Полицията изглежда прави не малко, както и на предишните избори, но докато не се направи усилие политиката да се изчисти от тази контрапродуктивна логика на пазара, която извежда в Народното събрание хора, които не желаят да правят политика, а собствен бизнес, то купуването и продаването на гласове ще продължи."

Темата за последиците от войната в Украйна и геополитическия избор на България измести един основен дебат в българското общество, свързан с промяната на модела на управление от последното десетилетие, твърди проф. Тодоров. В днешния изборен ден е важен въпросът кой ще излезе първи, "но по-важен ще е въпросът кой би бил в състояние да състави правителствено мнозинство", смята политологът.

"Партиите са длъжни да направят работещ парламент, да съставят правителство, но към този момент всичко изглежда на кантар, за жалост“ – твърди и политологът Марая Цветкова пред БНР Видин. Надеждата ѝ е избирателната активност да не бъде ниска.

Марая Цветкова

"Моята надежда обаче леко стихва, защото виждам, че отново не успяха да мобилизират гражданите по начина, по който трябва да го направят. Тези избори преминават под надслов, че едва ли не са преходни, че през пролетта ще разберем какво се случва.Наистина хората са обезверени. На нас, политолозите, ни става все по-трудно да ги мотивираме да излязат да гласуват. Най-добрата мотивация, която мога да дам, е, че ако не се гласува, положението остава същото. Това не е наказание спрямо политиците. Напротив, когато имат ниска легитимност, те продължават да ни наказват още по-силно."

Сложна политическа ситуация, в която отговорността отново е в ръцете на суверена, който се лашка в предпочитанията си в търсене на "спасение". Социологически проучвания в навечерието на вота отчетоха засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, като 61% от анкетираните българи смятат, че в следващата една година положението у нас ще се влоши. Близо 40% твърдят, че в близките месеци ще се наложи да пестят от отопление и храна. Заедно с това нарастват и опасенията от война – 40% от анкетираните съзират опасност от световна война в следващите две години. Дали страховете ще накарат хората да се свият в черупките си или ще ги изведат до урните – ще стане ясно след броени часове.

Съставил: Елена Каркаланова

Снимки: БГНЕС-архив

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00

БДЖ предлага празнично пътуване с Дядо Коледа

Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..

публикувано на 20.12.24 в 08:10