Много добра реколта от сливи прибраха стопаните от района на град Кюстендил. 80% от отглежданите сливи там са от ранния сорт Стенлей, а прибирането на по-късните сортове приключи през септември. Около 2,5 тона на декар е реколтата, която се отчита като отлична за района, казват агрономи от Института по земеделие в Кюстендил. Разбира се, това е повод за радост и гордост на стопаните, които са вложили много грижи при отглеждането на овощните дръвчета, но големите количества пораждат и много притеснения за пазарната реализация на реколтата.
"Освен добивите, въпросът е и каква цена стопаните са постигнали за своята продукция. Реколтата от сливи не само в Кюстендил, а и в Благоевград е изключително добра" – посочва доц. д-р Димитър Сотиров, зам.-директор на Института по земеделие, в интервю за БНР Благоевград.
"Нормално е при това изобилие на продукция цената да падне. Проблемът при сливите е, че няма достатъчно преработващи мощности. Има някакви, които правят сушена продукция, но те са крайно недостатъчни и хората няма къде да реализират своята продукция, затова голяма част от нея отива за преработка в спиртни напитки. В този случай цената не е добра и стартира с 50-60 стотинки за килограм, но много бързо се понижи на 30 ст., продадени за ракия. Стопаните няма как да са доволни от тази изкупна цена, тъй като препаратите и торовете повишиха цената си до два пъти, но пък изобилната реколта донякъде компенсира тези високи цени. Има какво да се желае още много, за да могат стопаните да покрият разходите си."
И докато реколтата от сливи все пак ще стигне в различна форма до потребителите, то проблемът с богатата реколта от круши е още по-голям. Круши в района зреят буквално навсякъде – от добре обгрижваните насаждения в Кюстендилско, до изоставените градини и дори в планинските села, където дори дивите круши са отрупани плод. Пазар за тях обаче няма никъде и това е тревогата и на агроспециалиста:
"Пазарът е затрупан с плодове, "Винпром" доскоро не взимаше продукция и проблемът е по-труден, отколкото при сливите и ябълките. Много малко круши се взимат от някои цехове за преработка в сокове. Иначе на всички ни е известно, че когато се направи сок от ябълки и круши, той става много по-хубав на вкус и по-богат на минерали. Не може да се усвои цялата продукция, а другият проблем е, че няма и хладилни камери, където да се съхрани продукцията и да може да се реализира по-продължително време. Крушата е плод, който узрява много по-бързо за разлика от ябълката."
За разлика от минали години, сега няма търсене от страна на изкупвачите на плодове – търговци и преработватели. "Като цяло през последните години интересът за износ на круши, ябълки и сливи е много слаб" – обобщава доц. Димитър Сотиров. Той не коментира дали се изнасят такива плодове в чужбина, защото информация за това няма. Проблемът обаче остава и той е, че голяма част от прибраната продукция няма да стигне до потребителя. Някаква част ще бъде преработена в сокове и за спиртни напитки, нищожна част ще отиде за прясна консумация, но едно голямо количество ще се похаби.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архивВписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..