Монументът на връх Бузлуджа – една от най-разпознаваемите сгради в България, се събужда за нов живот благодарение на 32-годишната Дора Иванова. Младата жена успява да обедини хора с различни професии, българи и чужденци, правителствени и неправителствени организации, за да консервира и върне на обществото този рушащ се символ на социалистическото ни минало, което буди и до днес разногласия в обществото.
Когато за пръв път вижда рушащия се монумент, известен като Чинията на Бузлуджа, Дора е още студентка в Техническия университет в Берлин. Годината е 2014-та и бъдещата архитектка остава изумена от красивите мозайки, белия мрамор и цялостната структура на обекта. "Усетих какъв огромен потенциал има тази сграда и че тя не трябва да бъде оставена да се руши" – спомня си Дора.
Младата жена решава да посвети дипломната си работа на паметника, издигнат през 80-те години на ХХ век като Дом на БКП. Кацнал самотен на върха на планината, той е обявен за една от най-красивите и зловещи изоставени сгради в света. На фасадата ѝ някой е изписал със спрей Forget your past. Какво трябва да забравим, за да започнем на чисто?
Целта не е нито да простим, нито да забравим. Целта е да помним и да говорим, да предаваме тази информация на следващите поколения и да можем в нормален диалог да стигаме до различни възможни гледни точки, да чуем тези позиции. Именно в този цивилизован диалог се крие голямата сила на мястото и на обществото, което да продължи да гледа напред“ – казва Дора Иванова.
Заедно със съмишленици, тя основава фондация "Проект Бузлуджа". Не закъснява и международната подкрепа на каузата Бузлуджа. През 2019 г. фондация Getty – една от най-уважаваните международни институции, занимаващи се с опазване на архитектурния модернизъм в света, финансира изготвяне на план за опазване и управление на сградата с участието на над 100 експерти от 8 държави.
"Вече работим по изпълнението на този план – казва Дора. – Започнахме със спешните мерки по стабилизирането на мозайките, които бяха най-застрашени, заедно с международен реставраторски екип. И сме щастливи, че в момента сме на финалната права. Сега завършваме работата по куполната мозайка, за да се спре разрухата. Актуалната цел тази година е обезопасяване на сградата и отварянето ѝ за посетители. За нас е важно хората да бъдат част от процеса на опазването на паметника. Затова искаме да отворим сградата дори в сегашното ѝ състояние."
Реставраторската дейност в момента се финансира от българската държава. Целта обаче не е да се реабилитира един пропаганден символ от социализма, а да се съхрани за поколенията уникален архитектурен обект, обявен за паметник на културата. Той ще бъде превърнат в място за история, за дискусии и съвременно изкуство. Междувременно Дора и нейните съмишленици организират поредица от инициативи за набиране на средства от дарители, като благотворителни фестивали в района на паметника или кампании под надслов "Осинови мозайка" , "Ти си ключът, отвори Бузлуджа" и пр. Следващата голяма крачка ще бъде проучването на покривната конструкция и изграждане на нов покрив. Всеки може да се включи с дарение, призовава младата архитектка, номинирана за Будител на годината."Тази номинация показва, че посланието стига до хората. Защото за мен Бузлуджа е пример как вместо да търсим вина и да се оплакваме от невъзможността да намерим решения на проблема, ние запретваме ръкави, събираме хора и ги решаваме. Силно се надявам всеки да намери своята "Бузлуджа", да запретне ръкави и да стигне до решения или да се включи в каузата на друга "Бузлуджа" и да помогне за създаването на по-добра среда в държавата, в която живеем."
Снимки: Facebook/dora.ivanova.505, БГНЕС, buzludzha-project.comСлед като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..