Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Разцвет и разруха бележат хилядолетното минало на манастира “Свети Иван Касинец“

Голямата пещера със стенописите до манастира
Снимка: Венета Николова

Свети Иван Рилски, който е живеел през Х век, е считан за небесния закрилник на българите. Затова там, където светецът е отсядал на пост и молитва, изниквали оброчища, църкви и параклиси в негова чест. Разпръснати в труднодостъпни кътчета из цяла България, някои от тези храмове се превръщали в крепост на християнската вяра и просвета в мрачните години на Османското владичество. Такова място е манастирът „Свети Иван Касинец“ или „Свети Иван Пусти“, разположен на десетина километра от Враца.

Според легендата Иван Рилски прекарал 40 дни в малка пещера високо в скалните венци в местността Касинец. Тези скали са били обитавани от дълбока древност, за което свидетелстват находки на керамика от I хилядолетие пр. Хр.. През XII век, в подножието на пещерата на светеца, на мястото на заличено от времето тракийско светилище, монаси отшелници основават манастир. Но въпреки че е била труднодостъпна, през вековете светата обител многократно е опустошавана и дълго време пустеела. Затова я нарекли „Свети Иван Пусти“. Църквата обаче е кръстена на друг светец -  Йоан Богослов. 

Манастирската църква „Свети Йоан Богослов“

В нея са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от XII век, научаваме от Нели Стоянова, уредник на РИМ – Враца. И още:

“През Османското владичество в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. Тук творят известни наши книгописци, книжовници, будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. Манастирът е имал преки връзки с известни врачански ктитори и спомоществователи. В тези трудни времена, те допринесли обителта да се превърне в център на книжовността, просветата и християнската вяра. На това място процъфтяли и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук  е открита първата медно-щампарска работилница по българските земи. Сътворени са уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Някои от тези произведения са изложени във Врачанския исторически музей“.

През 2008 г. манастирската църква беше реставрирана и отворена за туристи
В непосредствена близост се намира Голямата пещеравдлъбната в скалата ниша с висок свод. В подножието ѝ блика карстов извор с лечебна вода. Според изследователи, именно в пещерата се помещавали занаятчийските работилници на манастира. Тук е била изработена една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Местните майстори са автори и на красивия сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени, научаваме от Нели Стоянова. Но най-забележителни са оцелелите до наши дни скални изображения върху стените на пещерата:

Постницата на Свети Иван Рилски
“Има много стари надписи. Едните скални стенописи се смята, че са от XIV век. Те пресъздават сцени от живота и деянията на Св. Димитър и Св. Нестор. Но се твърди, че Св. Димитър не е изобразен по някогашния иконописен канон. В едно от изображенията светецът е представен на бял кон, в друго - той е седнал на бял трон, а в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр.“, казва Нели Стоянова.

Стенописите с изображения на светците Димитър и Нестор в Голямата пещера

Тези стенописи са били възстановени през XVI век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие. Върху западната стена на Голямата пещера са запазени следи от скални икони с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов. В по-новата ни история „Свети Иван Рилски – Касинец“ за пореден път е изоставен на произвола на забравата и природните стихии. Но през 2008 г. сградата на църквата бе реставрирана, а до Голямата пещера със стенописите бе прокарана пътека. В наши дни манастирът вече не пустее. Тук често се отбиват посетители, за да запалят свещ и да усетят енергията на това свято място.

Карстовият извор в Голямата пещера

Вижте още:

Снимки: Венета Николова


По публикацията работи: Михаил Димитров

Още от категорията

На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма

Денят е обявен през 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 февруари 1945 г. срещат смъртта трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници,..

публикувано на 01.02.23 в 05:35
Църквата с форма на четирилистник – четириконхална от началото на VІ век в Залдапа

Четирилистна църква от стъкло, мощи на цели мъченически тела – античният Залдапа разкрива тайните си

Първите проучвания на античния град Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от бащата на българската археология Карел Шкорпил . Тогава се установява, че основите му са положени от самия Константин Велики в началото на IV век край днешното..

публикувано на 26.01.23 в 10:50

Почитаме свети Атанасий, който прогонва зимата

Днес Българската православна църква почита Свети Атанасий. Според народния календар празникът се нарича Зимен Атанасовден и Среди зима. Според поверията светецът прогонва зимата. От този ден тя постепенно отстъпва на топлото време. Свети Атанасий,..

публикувано на 18.01.23 в 05:15