Историята е необятно богатство, което е само на едно любопитство и капка критично мислене разстояние от нас. А днес повече от всякога трябва да бъдем "богати" и едно младо момиче ни го напомня чрез силата и провокацията на изкуството. Тя е Йона Тукусер – художник, бесарабска българка от род на преселници от Стара Загора през 1832 година, родена в село Главан, Одеска област в Украйна. На иврит името ѝ означава гълъб и е наследствен прякор от рода на майка ѝ.

"Аз съм като гълъб на мира" с усмивка уточнява Людмила, каквото е рожденото ѝ име, останало само на документ. Нейните картини са емоционална провокация към всички нас, но не си представяйте цветни пасторални пейзажи. От 13 години Йона работи по своя научно-художествен проект, посветен на трите големи периода на глад в СССР от първата половина на XX век и хората, загубили живота си в тях. Последната ѝ изложба "Глад" в Националната галерия "Квадрат 500" в София, която може да бъде разгледана до 27 ноември, е част от него и е реализирана c подкрепата на Посолството на Украйна в България. "Защото често пъти гладът е резултат от война", казва в студиото на Радио България Йона Тукусер.
Всичко започва през 2007 година, когато младото момиче пристига в София да следва живопис в Националната художествена академия. Тогава, по време на беседи и неформални разговори с нейни състуденти, които били много любопитни към българите в Украйна, започнала да им разказва за събития и периоди от историята им.

"И тогава им споделих за една от най-мрачните истории, които са преживяли моите сънародници след Втората световна война. През 1946 година Бесарабия е присъединена от Румъния към СССР и е започнала колективизация, като всички здрави мъже са били изпратени да работят в трудови лагери в Сибир и Урал. В населените места останали основно жени, деца и възрастни хора. Започнали да се създават колхози (колективни селски стопанства), но българите отказали да бъдат част от тях, и за да бъдат принудени да го направят, им вземали храната – зърното и животните. Онези, които са отказали въпреки това да се включат в колхоза, са оставени да умират от глад. Моята голяма изненада беше, че състудентите ми не знаеха тази история, защото в този период са загинали от глад повече от 100 000 българи в Бесарабия, което е било 1/3 от цялото етническо население в Одеска област."

Именно това незнание на историята от страна на младите българи в прародината ѝ провокира Йона чрез средствата на изкуството и живописта да започне проекта си "Глад" през 2009 година. Година по-късно представя първата експозиция от серията, посветена именно на периода от 1946-1947 година. Картините провокират обществен интерес и задълбочават документалните търсения на художничката.

"Всяка една картина е исторически документ, защото аз работя с архивни документи от Измаил, Одеса, търсих лични истории на конкретни хора, защото за мен това не е просто статистика" – разказва Йона. И така, връщайки се все по-назад във времето, се спряла на още два периода на гладомор в Съветския съюз– 1932-1933, който е основно в Украйна и първият описан през 1921-1922 година. За себе си установила, че те са резултат от една и съща държавна политика.

"През 2018 година обиколих редица български села в Украйна и направих видео интервюта с 86 човека, преки свидетели на събитията от миналото ни. Те ми споделиха как са преживели глада и установих една и съща формула, която се е прилагала основно върху селския човек, за да бъде той контролиран. Говорим за война срещу селячеството в целия Съветски съюз. Хората в градовете почти не са знаели какво се случва в провинцията, където хората са били поставяни в антихуманни условия на съществуване. Когато разговарях с възрастните българи и ги питах "Кое е по-страшно – войната или гладът?". Всички те ми отговаряха – гладът. Бях ужасена от този факт, защото не подозирах, че има по-страшно нещо от войната. Но има – гладът, който е последица от войната и е заплаха за целия свят."

Днешната война в Украйна заварва Йона в родното ѝ село, където тя се връща след 10 години на странстване в Ню Йорк, Рим и Лондон. Точно когато завършва ремонта на хамбар, превърнат в ателие, и подготвя 80 големи платна, които трябвало да са последните картини от проекта "Глад", военните удари започват. Тя се връща в София и историята продължава своя ход.

"Мирът е колективна отговорност и някой може да каже, че това е работа на политиците, обикновените хора нямат отношение. Но когато всеки изпитва страх да не бъдат взривявани ядрени бомби, това засяга всеки. Всеки усеща това, което се случва в моята родина. В изложбата ми има една картина – последната, която създадох дни преди откриването ѝ. И това е историята на едно момче на 6 години от Мариупол, останало сираче след като родителите му са убити във войната. Три седмици това дете прекарва в бомбоубежище в родния си град. И той разказал как бил толкова гладен, че започнал да яде играчката на своя приятел в убежището. Това е гладът днес. Аз емоционално съм преживяла това покрай 13 години работа по този проект и не мога да ви предам какъв ужас изпитах, когато чух тази история. Това е престъпление срещу тези деца в Украйна."

Йона е убедена, че със средствата на изкуството, с които тя борави, може по-лесно и директно да докосне сърцата на днешните хора, съвременниците си и да ги върне в миналото. Към всяка от картините си в "Квадрат 500" тя е поставила табела със заглавие, което представлява име на документ от архива или на конкретен човек, който тя е интервюирала и текст, който я е вдъхновил. Изложила е факти и детайли, които казва, че трудно биха се намерили в официалната документация. Запечатан духовен документ – така описва творбите си.

"Аз все още виждам едно спящо общество. С изложбата си искам да осветя част от историята, за която не се знае много, а се преповтаря. Българите ще научат много нови неща за миналото и ще имат възможност да придобият една по-правдива представа за днешния свят. И въпреки различията, които имаме като нации, има нещо, което ни обединява – нашите чувства и сетива. Те са абсолютно еднакви. И моето послание в изложбата е, нека страданието послужи за обединение, а не за разделение и вражда."

Водят се преговори изложбата "Глад" да бъде показана и в национални галерии и музеи в Италия, Германия и Великобритания, но докато това се случи Йона Тукусер ще продължи да рисува в София с надеждата проектът ѝ да достигне своя край.

Снимки: БГНЕС, предоставени от организаторите