Богатството на един човек се крие в малките неща – думите, спомените, вкуса на бабиното сладко. Богатството на един народ е връзката между поколенията, паметта и уважението по пътя към един по-добър свят, с който да се гордеем. Така определя житейската си философия докторът по европейско и транспортно право Ерик Евтимов. Сънародникът ни повече от двайсет години изгражда мост между България и Швейцария в търсене и съхраняване на българщината.
"Човек, който живее в различни страни, има едно разделено виждане върху нещата, което в много случаи е положително, защото дава силата и възможността да сравнява и да търси истинските и важните неща в живота“, убеден е преподавателят в университета на Берн.
Цялата 2022 година в България е посветена на 140 години от рождението на един от най-големите родни художници – Владимир Димитров-Майстора (1.02.1882 – 29.09.1960). Д-р Евтимов е наследник на хазяите на Майстора в село Раждавица, Кюстендилска област, и е дигитален посланик на творчеството му в международен проект, посветен на годишнината.
Родовата памет и история е в основата и на двете му книги – "Егрекът" и "Шака ореси", посветени на диалектите в селата около планината Витоша и на традиционната българска кухня. И на прага на 1 ноември, Деня на народните будители, сякаш Ерик Евтимов е съвременното олицетворение на онези важни за обществото ни хора, които са запалвали искрата на знанието, гордостта и вярата в доброто. Той самият е на мнение, че всеки един от нас може да бъде будител на времето си.
"Будителят с главно "Б" е у всеки един от нас, защото всеки може да събере малките неща и да ги предаде в полза на голямото общество, което да върви напред. Моето е българското."
Така, с помощта на своята майка, д-р Евтимов "събира" речник с 2000 диалектни думи и изрази от южния склон на Витоша и го посвещава на предците ни и в чест на нашите деца и внуци. Заглавието на книга е "Егрекът“ (лятна подвижна кошара за добитък – бел. ред.), и ни представя думи и изрази, част от ежедневното битие на старите българи от селата по двата бряга на река Струма, до полегналия в низината Перник.
"Книгата се роди когато, пътувайки из Европа осъзнах, че освен официалните езици има и диалекти, които са тясно свързани с определени ситуации и хора. Диалектът е много изконно и много силно послание. Казвам го като човек, който владее седем езика. Това е нещото, което ме накара да събирам думите, които са от пулсацията на кръвта", обяснява той.
И дава за пример кантон Берн, където се говори ежедневно на диалект и речникът на този диалект включва 650 думи. "Това е обогатяване на общуването и продължава връзката с миналото" – смята българинът.
Това лято излезе и втората книга от поредицата – "Шака ореси“ (Егрекът 2). В превод заглавието е "Шепа орехи", а книгата е посветена на неговата майка и семейния матриархат в българската културна традиция. В нея специалистът по право се насочва към кухнята и включва готварски рецепти, носещи вкуса на миналото.
"Става въпрос отново за българския род“, обяснява ни Ерик Евтимов. И признава, че първото, с което свързва спомените за своята баба Люба например, са миризмите на манджите й, които тя приготвяла много бързо и с малко продукти, набрани от "градинчето".
"Традиционната българска кухня, сравнявайки с другите кухни на света, се различава от бързия и много натурален начин на готвене. С продукти, които са свежи за деня, и вкус, който остава много характерен заради съставките. Пресъздавайки ги в една книга, се получава едно митично разбиране за готвенето, като благодарност, че семейството се е събрало заедно", посочва д-р Евтимов. И допълва, че "майката, домакиня и пазителка на дома, говори чрез гозбите си".
И наред с рецептите за пържени кюфтенца по селски "Миане“, супа топчета, телешко – горски кебап, попска яхния, млечна домашна чорба, или такава от три китки, е описал и най-важната за него – тази за сладкото от бели череши – беловици.
"Това за мен е и символът на кюстендилския край още от детските ми години. Когато родата се събираше вкъщи, при баба Люба, се сервираше въпросното сладко от беловици в малки купички, които се заливаха със студена вода. За мен най-свидният спомен е как се изпиваше тази студена вода, след като се изяде сладкото."
И като Мадленките на Пруст, споменът за щастливото детство в България се оказва една купичка със сладко от бели череши за д-р Ерик Евтимов.
Интервю: Мария Мира Христова, БНР-„Христо Ботев“
Текст: Весела Кръстева
Снимки: БНР, архивНегово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний и генералният директор на БНР Милен Митев подписаха меморандум за сътрудничество в седалището на епархията на БПЦ-БП за Западна и Средна Европа в германската столица Берлин...
В Областния център за българска култура в украинския Болград, на 18 януари (събота), ще се състои консулски прием на граждани. Това съобщиха във Фейсбук страницата си от Културния център. Събитието се организира от представители на Генералното..
Методическа помощ, подготовка на учители, срещи и образователни програми по български език и култура за учениците – това са само част от пътищата, по които академичната общност на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" достига до..