Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Икономиката страда от недостатъчни инвестиции и инерционни бюджети

Различни професионални групи в България протестират с основно искане - повишаване на заплатите. Ръстът на цените за ток и отопление, както и на основните храни поставят на сериозно изпитание семейните бюджети. Според някои статистики над 2 млн. българи са енергийно бедни на прага на зимата. Политическата нестабилност в страната и неизвестността за бъдещото правителство правят ситуацията песимистична, а до 31 октомври проектозаконът за държавния бюджет трябва да влезе в парламента.

Екипът на служебния министър на финансите Росица Велкова е разработил три варианта на бюджет за 2023г. В базовия е заложен дефицит от 6.6%, нов държавен дълг от близо 16 млрд. лв. и инфлация от 6.4%. Предвижда се таванът на пенсиите да остане 3400 лв., минималната пенсия да е 467 лв., като от 1-ви юли стане 523 лв. Минималната работна заплата се запазва на 710 лв. Залаганото ниво на безработица е 4.6%, ръстът на икономиката е 1.6 на сто.

Като инерционен определи проектобюджета финансовият анализатор проф. Гарабед Минасян и допълни, че страната има нужда от действена фискална политика:

"Фискалната политика има много цели и задачи. Една от тях е поддържането на приемливо социално разслоение в обществото. Това е свързано с намаляване на различията в заплащането на труда на горната подоходна прослойка и на долната подоходна прослойка. Ние постоянно виждаме, че възникват такива социални напрежения в различни сфери и Министерство на финансите трябва да се мобилизира да гаси пожари, вместо предварително да ги планира. Много е важно също Министерство на финансите, чрез своята фискална политика, да създава условия за активизиране на икономическата активност и за повишаване на икономическия растеж".

По думите на макроикономиста, България има най-голямото социално разслоение в ЕС. Коефициентът измерващ този показател възлиза на 40 %, докато средното му ниво за ЕС е 30 %. Въпросът е, на какво се дължи това голямо социално разслоение и дали държавният бюджет има принос за формирането му. "Работата не е в това да се гасят пожари след като хората излязат на улицата, а да се планират действия, които да предотвратяват по-голямото разслоение“- посочва анализаторът.

"Традиционно при нас се изчаква с правенето на разходи през годината, което е удобно за администрацията и в края на периода традиционно се "изсипват" пари на пазара за всякакви разходи. Капиталовите разходи се неглижират почти традиционно у нас, т.е. изоставя се идеята за провеждането на целенасочена и обмислена политика по отношение на публичните финанси. А те са необходими, тъй като страната се нуждае изключително от развитието на всякакъв вид инфраструктурни проекти – пътна, военна инфраструктура, в сферите на образованието, медицината, културата и спорта. Отсъствието на подобни инфраструктурни удобства спъва инвестиционния процес.“


Недостатъчната инвестиционна активност в страната и изнасянето на местни капитали в чужбина са едни от най-големите беди на българското общество, смята проф. Минасян.

"Например за миналата година имаме изнесени български капитали в размер на 7,7 млрд. евро. Това представлява 2/3 от инвестициите, които са правени в страната. Според отчета за 2021 г., който НСИ издаде наскоро, навсякъде има повишение - прираст на БВП със 7.6%, прираст на потреблението с 6.7% и прираст на износа и вноса и пр. И единственият спад е регистриран при инвестициите, които намаляват с 8.3%. А очакваното изпълнение на бюджета за настоящата година също предвижда спад на инвестициите в размер на 4%. Нормално е да се запитаме, каква е тази икономика, при която инвестициите съществено намаляват, а наблюдаваме ръст на БВП и потреблението?"

Съставил: Елена Каркаланова / по интервю на Снежана Иванова, БНР-"Хоризонт"/

Снимки : БГНЕС- архив



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кадър от похищаването на кораба 'GALAXY LEADER'

Във Варна се молиха за освобождаването от хутите на двамата български моряци

Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..

публикувано на 19.11.24 в 13:57
Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27