Настоящата година е празнична за Агенцията за българите в чужбина (ИАБЧ) – навършиха се три десетилетия, откакто експертите в тази държавна институция проучват и координират събития и процеси сред българите зад граница. И както се изменя обликът на българската емиграция, така и задачите пред ИАБЧ придобиват нов облик. Неизменно част от тях обаче са свързани с процеса по издаване на удостоверения за български произход. В тази връзка предстои и създаването на Консултативен съвет за удостоверяване на българския произход.
"Според измененията и допълненията към Закона за българско гражданство, приети през 2021 година, към ИАБЧ трябва да бъде създаден такъв съвет. Той ще засяга лица, които не притежават документ, издаден от българската или чужда държава, удостоверяващ българския им произход – пояснява в интервю за Радио България директорът на ИАБЧ Райна Манджукова. – Законодателят е решил, че в случай на липса на такъв документ, българският произход ще се установява от консултативен съвет, който ще издава съответното становище за всеки отделен случай."
Всички необходими документи за създаването му вече са предадени в МВнР, а от Агенцията очакват в най-скоро време да бъде конституиран и да заработи. В него ще участват български учени, които десетилетия работят по тези въпроси и могат, на базата на различни критерии, да преценят дали едно лице има български произход.
Агенцията за българите в чужбина е създадена със задача да формира и координира политиката на държавата по отношение на българите зад граница. В този смисъл равносметката за постигнатото от нея в изминалия 30-годишен период не е лесна. Но за жалост за това време не бе формирана единна политика по темата български общности зад граница.
"Има много политики в различни сфери, като най-успешна е тази в сферата на образованието – разяснява Райна Манджукова. – Още през 1993 година е прието Постановление 103, съгласно което всяка година в България пристигат, за да учат, голям брой наши сънародници от историческите общности. По същото постановление се изпращат и преподаватели и учебници в училища с преподаване на български език в чужбина. От 2009 година насам, вече имаме и нормативни актове, които регламентират подпомагането на български образователни звена в чужбина. Става въпрос за българските неделни училища. Във всичко това Агенцията има своята значима роля."
Тя е определяща и за създаването на Асоциацията на българските училища зад граница. През 90-те години неделните ни училища по света не били призната от Министерството на образованието и науката форма на обучение, а зад граница са съществували едва три държавни училища – в Прага, Братислава и Будапеща.
"Агенцията обаче започна да развива контактите си с тези училища по света и през 2005 година успяхме да съберем представители на 26 училища от 18 държави. Тогава тези хора за първи път се срещнаха помежду си. През 2006 година се учреди Асоциация на българските училища в САЩ и през 2007-а – тази на българските училища в чужбина, които като неправителствена организация вече можеха да поставят и обсъждат проблемите, които имат с МОН. През 2009 година бе приета програмата „Роден език и култура зад граница“, а впоследствие и Постановление 90, по което се финансират българските училища зад граница. Такава е ролята на Агенцията и тя трябва да бъде помнена, защото е един много добър път, по който могат да тръгнат и други видове български организации по света. Агенцията е посредникът, винаги отворен за съдействие, през който те да установят връзки с ресорните министерства и институции у нас."
"За да работиш в Агенцията, трябва да имаш сърце и съзнанието, че го правиш за България"
12 години след като за първи път оглавява агенцията през 2010 г., Райна Манджукова споделя, че днес е доста по-трудно да откриеш правилните хора и да ги задържиш на работа в институцията. Въпреки това признава, че е оптимист.
"Това, с което засега успявам да ги задържа е, че им показах какво всъщност прави тази агенция. Тези млади хора, които досега са се занимавали основно с издаването на удостоверения за български произход, тепърва откриват общностите и колко много работа има с тях всъщност. За да работиш тук, трябва да имаш сърце и съзнанието, че го правиш за България. Но също така и отношение към хората навън, като неделима част от страната" – обясни Манджукова и разкри, че годишнината на Агенцията, отбелязан тържествено на 21 октомври, се е превърнал в истински урок по приемственост между поколенията.
"Успяхме да запознаем онези, които работят днес с първите, положили основите на тази мисия. Те пък от своя страна видяха, че има нови хора, наследили грижата за оставеното от тях. За колегите беше много важно това, че, за да почетат празника ни, дойдоха много наши партньори от институциите, с които работим у нас. Радвам се, че колегите ми се увериха, че Агенцията не е сама в своята работа. Видяха, че у нас има институции, които са готови да вървят в една обща посока с нас."
Директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина изрази надежда, че тази институция скоро ще затвърди статута си, ставайки част от новия Закон за българите в чужбина. Припомняме, че в рамките на предишното Народно събрание експертите от Националния център за парламентарни изследвания препоръчаха изготвянето на изцяло нов негов проект.
Снимки: БГНЕС, Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Facebook /Райна Манджукова
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Проф. д-р Иво Цветанов записа името си в историята на Илинойския университет като първият носител на наградата за трансплантации "Енрико Бенедети". Новината съобщи генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. Наградата на проф. Цветанов е..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и..