Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

260 години по-късно, Историята на Паисий вдъхновява новото поколение българи зад граница

Децата от неделното училище в Ню Йорк преписаха “История Славянобългарска“

4
Снимка: БГНЕС

Тази година се навършват 300 години от рождението на един от първите народните будители – книжовникът Паисий Хилендарски. А летата, откакто изпод перото му се появява един от най-значимите трудове в българското Средновековие – ”История славянобългарска“ са 260.

В малката си на вид книга, но изключително значима за събуждане на народностното съзнание у българите след столетия на чуждо владичество, монахът отправя апел: “Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!“.

Малко повече от два века по-късно, преписите на Паисиевата история, достигнали до нас, са 70, а един от тях е дело на български ученици от училище “Христо Ботев“ в Ню Йорк.

За около 3 седмици, с помощта на всяко едно семейство, чиито деца учат в българското училище, успяхме да препишем цялата История славянобългарска – разказа учителката по български език и литература и ръководител на училището Дима Маркова пред Радио България. – Всяко семейство, чието дете може да пише, преписваха на ръка, а някои от тях добавиха към преписа и илюстрации. Към всяка глава от Историята има съответна картина или илюстрация, нарисувана от дете, които са изключително красиви.“

Дима Маркова

Училищният проект, свързан с “История славянобългарска“ се състои от три части - допълва учителката:

“Първата част е свързана с ръкописното ѝ преписване от всеки един човек от училището. Следващата част е изготвянето на самата книга, а третият етап е подготвянето на кратко представяне на живота на Паисий и първия човек, който преписва историята – Софроний Врачански.“

Едно от децата в Америка, които участват в преписа на Паисиевата история е роденият в София ученик Константин Тодоров. Той заминава отвъд Океана със своите родители преди 6 години, когато е 10-годишен. Знае български, но признава, че посещавайки неделното училище, успява да го запази и да се запознае с културата и традициите на нашата страна:

“Аз преписвах част от Историята, в която Паисий разказва колко силна е била България и без значение колко пъти византийските войски са ни нападали, в повечето случаи сме успявали да ги победим. Според мен е много важно ние, следващото поколение, да знаем откъде идваме, да познаваме историята си и да се гордеем с нея. Особено важно е това, ако живеем извън България и трябва да държим жив българския дух.“

Пред Радио България той сподели още, че съучениците му в американското училище, са изненадани от желанието му да посещава школо и в неделя:

“За тях е много интересно защо бих искал да използвам неделята за подобно нещо, вместо да си почина или да правя нещо за удоволствие. Аз обаче съм много щастлив, че съм част от училището, защото там имам възможност да се почувствам като в България. Заедно с мои приятели там, танцувам и народни танци, но не възприемам това като задължение, а като развлечение.“

Макар Константин да посещава страната ни през ваканциите, поне засега не мисли за своето завръщане и реализация в България. Според Дима Маркова обаче, не липсват ученици от неделното училище, които са се завърнали у нас, така че подобна възможност винаги има. За финал тя изказа и благодарност към Радио България и останалите програми на БНР, чрез които темата за българите в чужбина, достига до широк кръг слушатели:

“Винаги сме разчитали на вас като медия, която е слушана, за да може нашият глас да достигне до всички хора, които слушат Българското национално радио.“

Чуйте повече в звуковия файл.
Интервю: Красимир Мартинов

Текст: Йоан Колев

Снимки: Училище "Христо Ботев" в Ню Йорк, личен архив, архив, БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Шведската журналистка Ребека Хибинет разказва в мемоарите си за любовта към България

В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..

публикувано на 19.11.24 в 17:06

Защо улици в Прага носят имената на български будители?

Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..

публикувано на 18.11.24 в 13:35
Доц. Спас Ташев

Необходима е административна самостоятелност на районите, в които живеят българи в Албания

Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..

публикувано на 18.11.24 в 12:05