Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сок от планински лимон, арония или дюля – защо не е лесно да си биопроизводител у нас

Снимка: Pixabay

Ако посетите нашенски фермерски пазар, ще останете впечатлени от невероятното разнообразие от типично български биопродукти. Спектърът е широк – от натурална козметика и напитки, до био храни и дори лечебни препарати по рецепти от народната медицина.

Да си биопроизводител в България обаче си е истинско предизвикателство, научаваме от Пенка Цочева от град Троян. През 2005 година върху собствена земя, тя засажда първите декари арония, ябълки и сливи, започва да отглежда и дюли. По-късно решава да обогати палитрата си с една нетипична за географските ни ширини култура - планински лимон, който чудесно вирее на 1000 метра височина сред суровия климат на Троянския Балкан. “Планинският лимон стана хит покрай респираторните заболявания като ковида, грипа и пневмониите“- казва Пенка. Биопродукцията от нейната ферма обаче трудно намира пазар, затова тя решава да затвори цикъла на производство:

“От 2012 г. се заех да правя цех и докато го узаконя и го съобразя с всички изисквания на Агенция по храните мина година. През 2013 г. закупих австрийски машини за производство на сокове и в момента произвеждаме голямо разнообразие от артикули. Но продукцията бавно се пласира на пазара, тъй като соковете ни са по-скъпи от обикновените, които пък са пълни с консерванти и са “боичка водичка“. Освен това все още българинът няма достатъчно добра здравна култура. Но търсенето расте, особено след пандемията“ – казва Пенка Цочева.


След сериозния пик през 2017 г., делът на биопродукцията в България се е свил значително от 7% , до сегашните 1,5%, алармират отБългарската асоциация "Биопродукти". Затова пък търсенето е голямо и вносът от чужбина расте. Масова практика е български био суровини да се изнасят на безценица зад граници и там да се преработват. После, под формата на готов артикул, те се появяват у нас, подбивайки по този начин пазара на биопродуктите madeinBG.

“Биоземеделието е с по-ниски добиви и с далеч по-висока цена на крайния продукт“ – казва Пенка. Подобно на нейните колеги, и тя разчита на подкрепа от страна на държавата. Но заради установени схеми на измами в сектора, през последните години държавата упражнява свръх регулация, която спъва и обезсърчава производителите:

“Много са ниски субсидиите за биопроизводители, а имаше и празни години, когато Министерството на земеделието не разполагаше със средства за биологични култури. Това ни се отрази тежко. Нашата стока постоянно се контролира. Всяка години имаме нови сертификати за всичко – както за биоземеделието, така и за производството на соковете. Текат непрестанни проверки за качеството и пр.. Срещаме сериозен проблем и с изискванията на РЗИ, свързани с описанието на артикулите. Сега вече не трябвало на етикетите да пише, че продуктът ни е 100% био. Това ни поставя в още по-неравностойно положение спрямо производители на евтините и много по-некачествени сокове“- казва Пенка Цочева.

Така, пред нейния 100% натурален планински лимон с доказани здравословни качества, отглеждан и преработен по всички стандарти на ЕС, вероятно българският неособено платежоспособен потребител ще предпочете по-евтините вносни сокове, наблъскани с есенции, захар и какви ли не добавки. Пенка обаче не губи надежда, защото за нея биопроизводството е по-скоро призвание, отколкото бизнес.

Снимки: Pixabay, aroniabg.eu



По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Според Ева Майдел Европа не е първият приоритет на Доналд Тръмп

Доналд Тръмп ще гледа на ЕС като на „екселски файл", каза българският евродепутат от ЕНП Ева Майдел, която е и зам.к-председател на делегацията на Европарламента за връзки със САЩ. Тя даде днес пресконференция за български журналисти в Брюксел. "През..

публикувано на 06.11.24 в 13:40

Най-старият конезавод в България съхранява породи, застрашени от изчезване

Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..

публикувано на 06.11.24 в 12:50
Ана-Мария и Катерина Андрееви

Нова интернет платформа помага на завърналите се от чужбина да се устроят по-бързо у нас

Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..

публикувано на 06.11.24 в 12:15