Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

145 години от обесването на софийските книжари

Никола Вардев – спасеният “лъв“ на София

Снимка: БГНЕС

Преди 145 години, по обвинение в разпространение на бунтовна литература, на бесилото увисват четирима софийски книжари. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага да се издигне мемориал в тяхна памет. През 1889-1891 г. на мястото на стария Шарен мост е изграден Лъвов мост. Пазят го забележителни по своята красота и величественост бронзови лъвове, олицетворяващи четиримата революционери, загинали за свободата на страната – Георги Стоицев, Стоян Табаков, Никола Крушкин и Киро Геошев.


Малцина обаче знаят, че книжарите всъщност са били петима. Петият „лъв“ на София е хаджи Никола Вардев.

“Никола Вардев и Стоян Табаков са братовчеди. Били са овчари, после търговци на катран, а след пътуване до Божи гроб в Иерусалим стават хаджии. През 1864-1865 г. заедно откриват първата истинска книжарница в София – разказва историята на рода си Борис Вардев, прекият наследник на Никола Вардев. – Продават църковна литература, книги, печатни издания. Двамата младежи от малкото село Якоруда тръгват по пътя на знанието и светлината.“

В рамките на няколко години и другите трима книжари отварят свои дюкяни на най-оживените места в бъдещата столица. През 1870 г., след основаването от Васил Левски на софийския революционен комитет, те стават негови членове и започват да разпространяват бунтовна литература. Опасната стока се съхранява в тайни ниши и се превозва в сандъци с двойно дъно. През 1877 г., четири години след смъртта на Левски, книжарите са заловени и осъдени на смърт. Никола Вардев се спасява по чудо.

Борис Вардев

“Има няколко версии за залавянето на тези съратници на Апостола, но със сигурност са били следени за бунтовна дейност – категоричен е Борис Вардев. – Отвън остава ръководителят на тайната организация, който получава агентурна информация за движението на руските войски и измисля план за спасение на поне един от книжарите, за да може оцелелият да подпомага семействата на останалите. Как го правят? Теглят чоп и късметлията се оказва хаджи Никола Вардев. Той използва вратичка в турското законодателство и казва, че иска да приеме исляма и да се покае, но знаейки, че Руско-турската освободителна война е в много напреднал стадий и че скоро София и той ще бъдат освободени.“

Обесването на четиримата софийски книжари е показно: извършено е пред техните книжарници в пазарен ден за назидание на останалите. На 15 ноември 1877 г. те си отиват и остават във вечността броени месеци преди Освобождението, без да видят своята родина свободна. Никола Вардев остава, за да продължи тяхното дело. Дочаква свободата в затвора. Умира в София през 1915 г. на 81-годишна възраст, като до самата си смърт е меценат на културата и образованието.

“Той е огромен дарител и преди Освобождението, и след него. Започва като юрист, става адвокат, бил е окръжен съдия – продължава Борис Вардев. – Парите, които е изкарвал, е влагал в дарения в родното си село Якоруда. Той е един от големите благодетели на читалището там, дарява утвар и църковна литература за храма, учредява стипендия за ученици. Благодарната общественост в Якоруда кръщава улица на него, а ликовете на Никола Вардев и Стоян Табаков са изобразени върху училището наред с други будители на населеното място.“

Няма Вардев, който да не се е занимавал с революционна или благотворителна дейност. По стъпките на именитите си предшественици тръгва и Борис Вардев. Дълги години се занимава с обществена дейност, а преди почти 20 г. заедно с приятели създава читалище “Младост 2003“ в гр. Самоков.

“Има множество подобни родове. Това са родовете, които създават съвременна България – казва той. – Родове, които са тръгнали от малки села и са стигнали до големите градове, където са станали прокламатори на идеята за свобода и развитие. Съвременна България е стъпила на техните рамене. Това е истинската история на България! Това е България!“

Снимки: Десислава Семковска, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:

Още от категорията

Съкровищница във Виена притежава може би единствената оцеляла корона на български царе

Всеки, който посети Съкровищницата на Хабсбургите във Виена, ще види короната на Ищван (Стефан) Бочкай, за която някои учени намират аргументи, че тя е принадлежала на българските владетели от Второто царство.  Според изследователи, короната е..

публикувано на 05.02.23 в 10:15

На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма

Денят е обявен през 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002). На 1 февруари 1945 г. срещат смъртта трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници,..

публикувано на 01.02.23 в 05:35
Църквата с форма на четирилистник – четириконхална от началото на VІ век в Залдапа

Четирилистна църква от стъкло, мощи на цели мъченически тела – античният Залдапа разкрива тайните си

Първите проучвания на античния град Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от бащата на българската археология Карел Шкорпил . Тогава се установява, че основите му са положени от самия Константин Велики в началото на IV век край днешното..

публикувано на 26.01.23 в 10:50