Четиридесет дни преди да се роди Спасителят православните християни поднасят безмесни ястия на своята трапеза, за да се подготвят за този най-свят празник. Но ако телесните лишения не биват придружавани от покаяние, благочестиви помисли, човеколюбиви постъпки и насърчителни думи към ближния, напразно ще сме постили, защото няма да посрещнем Рождението Христово с очистени сърце, душа и тяло.

Днес (15.11) започва Рождественският пост, чрез който Бог ни призовава да се покаем за греховете. Препратки към подобно въздържание намираме още в Стария завет – Моисей постил 40 дни и нощи преди да получи Десетте Божи заповеди; пророк Илия след строг пост видял Божията слава; Йоан Кръстител се прочул като най-строг постник. Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с Рождеството на нашия Господ, обаче става едва през ХІІ век.

Според църковния устав в навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни, по време на които вярващите искат един на друг прошка и заговяват с блажна храна. През следващите 40 дни те консумират само растителна храна с изключение на Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), когато е позволена и рибата.

Отец Стелиян Кунев от храм “Св. Пимен Зографски” в Бургас съветва християните, сполетени от някаква немощ, да помолят Бог да им даде сили, за да се справят с нея. Защото всички трябва да подготвят душата и сърцето си за срещата с Бог – рождението на Иисус Христос.

“Той се роди на земята, за да ни изкупи от греха и от смъртта, но трябва да се роди и в нашите сърца – казва свещеникът. – Т.е. нашето сърце трябва да стане този духовен Витлеем, в който да посрещнем Бог.”

Отец Стелиян Кунев се връща към думите на апостол Павел, според когото трябва да станем храм на Бога, за да изпълним и предназначението, и целта, и смисъла на нашия живот.

“Нашият живот тук, на Земята, колкото и да е дълъг, е временен, ограничен – продължава духовникът. – Докато вечният живот започва от момента, в който се срещнем с Бог и приемем Иисус Христос за наш спасител и избавител. Тогава за нас вече няма значение кога ще дойде откъсването от земния свят и отиването в небесния или кога ще умрем, казано по простому. Но всъщност ние няма да умрем, а ще живеем вечно и този вечен живот започва от тук.”

И когато придобием Божията благодат, тогава вече ще имаме радост, утеха, грижи един за друг. И така – с малки стъпки към Царството небесно, както казва отецът.