Да живееш в Европа, но между два различни свята – така изглеждат двете страни от битието на една млада българка, родена в София и живееща в Париж. Едва 12-годишна, Андреа Савова заминава с майка си и 6-годишната си сестра във Франция, където е записана да учи в колежа “Бартолди” в Париж. Бързо успява да се адаптира, въпреки че пристига през февруари от България, където дотогава е ученичка във френското училище “Виктор Юго”.
Няколко месеца по-късно, през май, тя представя новото си учебно заведение на конкурса BIG CHALLENGE 2008 на изучаващите английски език във френските колежи и се класира първа, сред 141 000 свои връстници. На национално ниво българското момиче е четвърта, което е невероятно постижение, предвид внушителния брой на участниците – общо 330 000 за всички възрастови групи в цяла Франция. Така тя се превръща в истинска гордост за колежа “Бартолди”, който до този момент не е достигал до такова високо ниво в конкурса.
Във френското училище Андреа не забравя българския език, а през ваканциите, когато си идва в България взема частни уроци по родна реч. След като завършва успешно средното си образование, Анди е приета да учи стоматология в Париж. В момента е последна година студентка, като едновременно кара стаж в университетската болница и работи в стоматологичен кабинет.
Поне веднъж в годината успява да си открадне малко време от натоварената програма, за да дойде в България:
“Всеки път когато идвам си казвам, че трябва да го правя по-често – усмихва се Андреа. – Тук си ми е родината. Винаги изпитвам носталгия, когато след краткия престой трябва да си тръгна. Тук някак се чувствам по-свободна, по-спокойна. Хората са по-дружелюбни. Друг е манталитетът, друга е културата. Когато идвам тук, сякаш се връщам в детството. А когато съм там, страната ми много ми липсва.“
А животът и работата в Париж са истинска надпревара с времето, където ежедневието те засмуква, за да те остави в края на работния ден без дъх. Затова всеки път когато се връща в България, Андреа се наслаждава на живота в София и спокойствието в природата, планините ни и любимото море.
“В Париж съм си свикнала. Вярно е, че по-голямата част от живота ми е преминала там, но сърцето ми е тук. Понякога се чувствам като изкоренено дърво … или като откъснато цвете между Париж и София.“
Затова и винаги се връща тук, където е родена, при любимите ѝ хора.
При поредното си идване в София, се запознава с холандец, който избрал да се установи за постоянно в страната ни. Зачудена го попитала какво го е накарало да направи този избор. Краткият отговор бил: „Quality of life“ (“Качеството на живота“), с което затвърдил усещането ѝ, че в България наистина се живее по-свободно и спокойно. “Да, хубаво е да има ред и правила – отбелязва тя – но не е нужно да се прекалява.“
На въпроса дали би се върнала да живее в България, Андреа не изключва възможността: "Със сигурност ще се върна някой ден, не знам дали ще е за много дълго или само да се заредя, но си я обичам родината".
Снимки: личен архив, Дарина Григорова
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..