Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Три празника в началото на декември бележат прехода от есен към зима

Български традиции и обичаи, свързани с честването на светците Варвара, Сава и Никола

Възстановка на обичаи, свързани с деня на св. Варвара
Снимка: Facebook / РИМ - Бургас

На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара, отбелязван и от православието, и от католицизма. Варвара била девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се "вдига" колкото иглен връх. Също с толкова се "вдига" и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни. Празникът се нарича още Варварица, Варваринден или Женска Коледа.

В традиционните представи Варвара е покровителка на детските болести и най-вече – на шарката, наричана от народа ни с табуирани имена: баба, леличка, сладка и медена. Зла, беззъба и грозна бабичка – образът на болестта "рисува" и портрета на Варвара. За да умилостивят Баба Шарка и да я отклонят от децата, жените приготвяли обредно вариво, в което слагали различни житни и бобови семена.


Наричат го "варвара". Подсладено с мед, това вариво се раздава на децата, а също – на съседи и роднини. Съществува поверието, че през целия ден децата трябва да подскачат, за да не ги завари Варвара. Названието Женска Коледа идва от обичая, разпространен главно в Западна България. Пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите. Подобно на мъжете-коледари, те пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.

На следващия ден (5 декември) църквата почита паметта на Свети Сава Освещени – основателя на най-старото обитавано до днес монашеско селище в Св. Земя, известно като лаврата на Св. Сава. Роден в Кападокия през V век, още 18-годишен Сава се поселил в манастир, където получил образование и станал монах. В търсене на уединение и посвещение на Бога, той се отправил към Йорданската пустиня и заживял в пещера, показана му в съновидение. След кончината на родителите си, Сава получил богато наследство, с което построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници. Като духовен ръководител на отшелническите обители Сава учел прииждащите богомолци на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога. 


В традиционните представи на българина Сава най-често е жена, сестра на Варвара. Света Сава властва над чумата. В някои области на страната ни през този ден не се докосват ножици, игли, ножове и пр., за да не се разсърдят сестрите. Разпространено е и вярването, че Свети Сава е мъж, покровител на вълците. Според други представи, Сава и Варвара са куци вълци, които вървят в края на глутницата. Нека припомним, че месец по-рано, около Архангеловден, във фолклорния календар са разположени т.нар. Вълчи празници, съпроводени с предпазващи ритуали и обредни практики. В деня на Свети Сава се почита и духа-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата – Сава и Варвара, подготвят най-големия празник през декември – деня на Свети Николай Чудотворец.

В българския фолклор Свети Никола е брат на Варвара и Сава. Много популярна е поговорката "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща", която обединява трите важни празника, разположени на прехода от есен към зима.


Повелител на реките и моретата, на морските бури и хали, Никола има силата да пуска и спира тези стихии. В народната митология той е крилат юнак, който може да прелети на голяма височина и така да наблюдава морските юди. Църковният празник е на 6 декември. Това е един от малкото дни през Коледния пост, в които се разрешава риба. Обредното блюдо, което се приготвя във всяка къща е пълнен шаран. Защото светецът властва и над рибите и морските чудовища. Месят се и обредни хлябове, покрити със специални пластични изображения. Някога хората си разменяли подаръци на този ден – спомен за безкрайната щедрост на Чудотвореца към бедните и добрините му, за които и до днес се разказват легенди. Никулден е най-големият празник от триадата, начало на големия коледно-новогодишен обреден цикъл, който завършва в края на януари.


За деня на свети Никола се месели различни обредни хлябове. Заедно с обредното блюдо от пълнен шаран, те са неизменна част от празника на този толкова почитан светец, повелител на морето, морските бури и хали. Хлябовете,  които приготвяли за никулденската трапеза, се срещат в различни други обичаи – например Рангеловден (деня на Архангел Михаил), на Бъдни вечер, на лични и общи жертвоприношения. Житото за никулденските колаци и боговици, както и за всички обредни хлябове, се приготвя още през лятото. Подбират се най-едрите и най-чистите класове. Зърната се изчистват от плявата, измиват се на реката, сушат се и се прибират. От тях се смила брашно, което се пресява през гъсто сито. Понякога ситата са три. В храната на българите от незнайни времена присъстват ръж, ечемик, овес, царевица, просо, но те не се използват за приготвяне на обреден хляб. Освен споменатите колаци и боговици, в различните райони поднасяли хляб, наречен свети Никола или светец. 


Много разпространен е рибникът, който представлява пълнен цял шаран, увит в тесто, украсено като обреден хляб. В някои селища правели т.нар. рибена църква. Приготвените никулски хлябове и тавата с  пълнения шаран (или рибник) занасяли в църквата. Свещеникът прекадявал обредните храни, хората ги занасяли обратно и цялото семейство се нареждало около трапезата.  В някои селища свещениците обикаляли къщите и там извършвали освещаването на хляба и рибата. Тази трапеза след това не прибирали цял ден. А къщата била отворена за всеки – съседи, роднини и случайни пътници. Празникът и до днес се отбелязва с голяма тържественост, особено в семейството има Никола, Николай, Николина и техните производни, които на 6 декември имат имен ден.

Редакция и музикално оформление: Албена Безовска

Снимки: Facebook / Етнографски комплекс РИМ- Бургас, Българска асоциация за кулинарна култура, архив
По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

Още от категорията

На Трифон Зарезан в село Делчево се жени змей и се лее руйно вино

След две годишно отсъствие, Празникът на виното, превърнал се в традиция на село Делчево (общ. Гоце Делчев) за Трифон Зарезан, е възобновен. В събота на 4 февруари, десетки производители на вино и ракия, които искат да представят най-доброто, от..

публикувано на 04.02.23 в 08:15

„Сурва“ се завърна с още по-голяма сила и енергия в Перник

Миньорският град Перник преживя три дни в плен на кукерите. XXIX Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2023 беше официално закрит днес в Перник. Общината отчете рекорден брой участници от България и чужбина, посетили Перник в..

публикувано на 30.01.23 в 15:40

Книга на румънски и английски език представя многообразието на банатските носии

Специалната изложба "Българите в Румъния. Културно наследство от фонда на Националния етнографски музей", която продължава до 26 февруари, представя народни носии, предмети от Румъния, както и любопитни архивни фотографии. В рамките на..

публикувано на 30.01.23 в 15:20