"Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение"

Повече от 2000 години това ангелското славословие звучи във всички християнски храмове, за да възпява Рождество Христово като празник на надеждата и вярата във всепобеждаващата сила на любовта и добротата. А тази година повече от всякога всички вярващи се молят дълбоко в сърцата си за земен мир и разбирателство между хората.

Както всяка година, Светлият празник припомня, че Синът Божий дойде между нас, за да ни изведе от омагьосания кръг на враждата и да ни научи на същинската любов, която не иска и не очаква нищо в замяна. Той ни дава своя пример, като принася Себе Си в изкупителна жертва за нашето спасение. Затова и постът, който предшества Светлия празник е радостен, но и смирен в очакването на Светлината, която се ражда във всеки вярващ с душата си.

"Като всеки един период, в който навлизаме, така и сега църквата ни е подготвила с пост, за да приемем раждащия се Христос – отбелязва отец Любомир Стоянов, предстоятел на столичния храм "Въздвижение на Св. Кръст Господен". – Важното е да не забравяме, че постът е един духовен подвиг, затова и Църквата ни съветва да приемем Рождеството не в някаква пищност, а в скромност – подобаваща на раждането Му в яслите, а не както се ражда един цар. Така и ние изживяваме Бъдни вечер с постна храна и молитва, в очакване на Светлия празник."

В часовете преди празника Църквата припомня думите на пророк Исая, който набляга на спасението, което ще дойде чрез Месията: "И ще Го нарекат Емануил, което значи Бог с нас". Той ще управлява чрез правдата, ще донесе мир и ще бъде светлина за всички народи. Именно тези думи изпълват с надежда вярващите, които се подготвят духовно за празника, в утринта на Рождество Христово:

"Подготвени, преди всичко да отидем в храма, да потърсим свещеника за изповед, да се причастим със Светите тайнства – съветва отец Любомир. – Така бихме посрещнали празника най-подобаващо, като православни християни. Другата част, която е веществената, всеки може да прецени кое е най-подходящо. Този празник не набляга на външната страна, а на духовната. Разбира се, в очакване на гостите за празника, има известна опасност да изместим същността на празнуването."

А то е в душата, където се ражда любовта. Истинската любов към ближния не се изразява само в грижата и обичта към най-близките, а в това да простим на тези, които ни мразят и обиждат, да им подадем ръка и да им покажем истинската същност на Любовта. Да простим – за да ни бъде простено, да обичаме без да очакваме да бъдем обичани и да даваме без да търсим похвала и признание.

Когато се съберем с близките и любими хора на трапезата – да помислим за всички онези, които в този миг страдат и не могат да се радват на това, което имаме и да благодарим на Бога за радостта да бъдем всички заедно на трапезата:

"Всъщност, каквото и да сложим на трапезата, е важно то да е благословено от главата на семейството, да се прочете молитва преди това. Всичко останало е суета. Ние като православни християни, приели Свето кръщение, по примера на Иисус Христос, чрез купела на Светата църква, който символизира утроба сме родени в Христа. Затова и този празник е един добър повод да се усилваме във вярата, а ако не сме успели – да го направим. Нека това Рождество Христово да бъде един добър повод всеки един да се роди отново и да заживее достойно, като истински следовник на Христос."

Снимки: БГНЕС, vazdvijenie.bg