Най-голямото страдание през ХХ век е Втората световна война. Ужасяваща страница от нейната история е геноцидът над милиони евреи по време на Холокоста. Кървавите уроци от миналия век водят до подписването на Женевските конвенции за защита на цивилните по време на война и на Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г. Документът подчертава, че човешките права и свободи са дадени по рождение и държавните власти трябва да гарантират равноправие, защита от насилие и лошо отношение, засягащо човешкото достойнство. Войната винаги е скарана с правото. Тя не е състезание по хуманизъм. Но и при война, за да се ограничи страданието и загубата на човешки живот, всички са длъжни да се ръководят от т. нар. сърдечно право – Caritas, което е задължително поне към бежанците.
На принципа Caritas за периода 1939-44 г. Царство България издава хиляди визи на евреи, бягащи от нацистите в Европа. На тази малко изследвана тема е посветен най-новият документален сборник на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Директорът му, проф. Даниел Вачков разказва, че в книгата "Мостът на спасението – Транзит на евреи през България в годините на Втората свeтовна война“ документите ясно разграничават два периода. Единият е, когато България е неутрална и се опитва да не бъде замесена във войната, а през страната за Близкия Изток с български транзитни визи до пролетта на 1941 г. минават хиляди евреи. Вторият, когато страната ни е принудена, под заплахата от пълна окупация, да влезе във войната – тогава тя продължава да издава спасителните за евреите визи, но в по-ограничен мащаб.
"В тази ситуация трябва да кажем, че България трябва да лавира между много фактори и въпреки това, тя успява по отношение на този очертаващ се като ужасен проблем – еврейския геноцид, да води собствена политика, което не е лесно. В първия период на неутралитета България е много активна страна на транзит на еврейските бежанци, които вече са хванати в капана на нацистката доминация в Европа. През България минават евреи предимно от Централна Европа – от Чехия, Унгария, Румъния, в по-малка част от Полша. Тези бежанци пристигат било с влакове, било с кораби по Дунав. Установяват се за някакво време в българските пристанища след като са получили необходимата транзитна виза и се организира, с различни корабчета, прехвърлянето им към Палестина."
Колониалните драми на Великобритания в Близкия Изток се оказват пречка за еврейската емиграция през България и Турция. Британската дипломация активно протестира и затруднява транзита на евреи. По подобен трагичен сценарий се развива и опита чрез швейцарския Червен кръст през България да бъдат евакуирани 4500 еврейски деца и придружаващи ги 500 възрастни. Организираното изпускане на информацията за тайните преговори в медиите постига своята цел и те са провалени, разказва проф. Вачков.
"Тези преговори се водят на най-високо равнище, от министъра на външните работи. Забележете времето, когато започват и се водят тези преговори – в края на 1942-ра и началото на 1943 година, когато е именно този страховит натиск на Германия да се депортират евреите. Което показва, че правителството има едно отношение към евреите, което не кореспондира с това на Райха и това се вижда от документите."
Все още липсват всички документи, за да говорим със сигурност, какъв е точният брой на спасените евреи, които са получили български транзитни визи, пояснява историкът и допълва:
"Това е бил един билет за спасение за тях. Получавайки тази виза, те могат да минат, да стигнат първо до Турция и оттам вече към Палестина. През цялата война, като имаме предвид усилените транзити на евреи с корабите, особено до 1941-42 година, знаем и трагедията с кораба "Струма"*, торпилиран от руска подводница, но говорим за сигурно доказани към 12 000 еврейски бежанци, преминали през България. Лично аз смятам обаче, че по линия на визите може да се открият и още и това число да достигне 15 000. Така че, говорим за един много важен момент и много важна роля на България в една изключително критична ситуация през Втората световна война."
Изследователят смята за нужно сборникът да бъде преведен и на английски език. Убеден е, че това няма да е скъпо, защото повечето от използваните нови и богати архивни източници са на английски, с изключение на българските и немските документи.
*Българският кораб "Струма" тръгва от черноморското пристанище Констанца (на територията на днешна Румъния, до 1919 г. – българска територия – бел. ред.). След авария, на буксир стига до Истанбул. Остава блокиран 70 дни от британските власти, които не го допускат дори до турския бряг. На 24.02.1942 г. е торпилиран на 14 мили от Босфора. Загиват 103 деца, 269 жени и 406 мъже – румънски и руски евреи.
Чуйте повече в звуковия файл
Снимки: Иво Иванов, ihist.bas.bg, архив
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..